Иван Николов Вапцаров е български географ, професор по геоморфология. Има научни приноси в областта на физическата география, структурната геоморфология, морфоструктурния анализ и неотектониката. Изследванията му са свързани с релефа и морфотектониката на България, денудационните повърхнини, рудоконтролиращите морфоструктури, кватернерната геоморфология и тематичното картографиране. Дългогодишен учен е в Географския институт на БАН, а през 1993 – 1994 г. е негов директор.

Биография Иван Вапцаров е роден на 20 януари 1928 г. в Дряново. Завършва средното си образование в родния си град, а през 1947 г. започва да следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дипломира се през 1951 г.

През 1954 г. постъпва на работа в Българо-съветската комплексна геоложка експедиция, където последователно работи като колектор, техник-геолог и геолог. В този период участва в геоложко картиране в мащаб 1:100 000, свързано с търсене и проучване на полезни изкопаеми в Източните Родопи.

През 1962 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Морфология и неотектоника на северния склон на Родопите между Асеновград и с. Сусам (Хасковско) с прилежащата част на Тракийската низина“. В края на същата година е назначен за научен сътрудник в Географския институт на БАН. През 1971 г. става старши научен сътрудник II степен (доцент), а през 1988 г. – старши научен сътрудник I степен (професор).

От 1979 до 1989 г. е научен секретар на Географския институт на БАН. През 1987 г. по негова инициатива е създадена Проблемна група по геоморфология, а през 1991 г. става ръководител на секция „Геоморфология“. През 1993 г. е избран за директор на Географския институт. След пенсионирането си през 1995 г. продължава да участва в научни разработки и преподава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Научна дейност Научното наследство на Иван Вапцаров включва над 150 публикации, части от български и международни монографии, картографски произведения и доклади към научни проекти. Изследванията му са свързани с морфотектониката и геоморфоложкото райониране на България, металогенните и разсипните находища на полезни изкопаеми, сеизмотектониката, блоковото разпадане на Рило-Родопския масив и кватернерната геоморфология.

Ранни изследвания През 60-те години на XX век Вапцаров публикува трудове върху релефа и неотектониката на Родопите, Източните Родопи, Предбалкана и други райони на страната. Сред ранните му интереси са морфостратиграфските нива, заравнените повърхнини, подножните нива и структурната унаследеност на съвременния релеф. Работи и по въпроси на структурното развитие и металогенното значение на интрузиите в Източните Родопи.

Тематична картография През 70-те години тематичната картография заема важно място в работата му. През 1973 г. Вапцаров участва в разработването на първия български комплексен тематичен атлас. Атласът служи дълги години като основа за разработването на тематични карти в различни направления на географията. Вапцаров има водеща роля в авторските колективи на картите „Неотектонски движения“ в мащаб 1:1 500 000, „Кватернерни наслаги“ в мащаб 1:1 500 000 и „Геоморфоложка карта“ в мащаб 1:1 000 000.

През същата година ръководи екипа, изработил „Неотектонска карта на България“ в мащаб 1:1 000 000 за специализиран атлас, подготвен като основа за сеизмотектонската карта на Балканския полуостров в рамките на Балканския сеизмичен проект на ЮНЕСКО. Разработката включва и неотектонско, или геоморфоложко, зониране на България. По-късно картата е използвана като изходна информация при изработването на нова карта на сеизмичното райониране на страната.

Денудационни повърхнини и морфоструктурен анализ Сред темите, по които Вапцаров работи през 70-те и 80-те години, са броят и възрастта на денудационните повърхнини, генезисът на наклонените подножни нива тип гласи, денудационният срез и първичният пенеплен, наричан и протопенеплен. Тези изследвания са свързани с реконструкцията на етапите в развитието на релефа, особено в Рило-Родопския масив.

През 80-те години Вапцаров развива морфоструктурния анализ и неговото приложение при изследването на рудоконтролиращите морфоструктури в Южна България. В публикации и картографски разработки разглежда система от площни морфоструктури – сводови, сводово-блокови и огнищни – както и линейни и наложени морфоструктури. Изследванията са използвани при проучването на медни и оловно-цинкови находища и при оценката на денудационния срез в металогенните зони на Родопите и Средногорието.

Сеизмогеоморфология и кватернерни изследвания През 80-те и 90-те години Вапцаров работи върху връзката между активните морфоструктури и сеизмичните процеси в България. Участва в изследвания на Горнооряховско-Стражишката сеизмична зона, както и на други активни райони в страната. През 90-те години изследванията му са насочени към кватернерните тектонски движения, геоморфоложките критерии за сеизмична активност и оценката на сеизмичния риск.

Като практическо приложение на тази дейност участва в експертни оценки на сеизмичността в района на АЕЦ „Козлодуй“ и на площадката на АЕЦ „Белене“. През 1992 г. съставя с колектив Неотектонска карта на района на АЕЦ „Белене“ в мащаб 1:200 000.

Геоморфоложко картиране В края на професионалната си кариера Вапцаров участва в разработването на Геоморфоложка карта на България в мащаб 1:400 000. Работи и по принципите за изработване на нейната легенда, включително по прилагането на генетико-хронологичния подход и генетико-възрастовата систематизация на формите на релефа.

Избрани публикации

Организационна дейност Вапцаров е член на редица научни организации и комисии, включително към БАН, Българското географско дружество, ВАК и Международния географски съюз. Бил е също член на редакционните колегии на списанията „Известия на БГД“ и „Проблеми на географията“.

Бележки

Литература

Категория:Български географи Категория:Български геоморфолози Категория:Преподаватели във Великотърновския университет Категория:Преподаватели в Югозападния университет Категория:Родени в Дряново