Алпийското секирче (Lathyrus alpestris) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.Приложение № 2а към Закона за биологичното разнообразие. lex.bg. Посетен на 27 юни 2026 г. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата са изправени и достигат на височина 10 – 50 cm. Листата са чифтоперести, завършващи с осилче, с по 2 – 4 двойки ланцетни до елиптични листчета, дълги 20 – 50 mm. Цветовете са събрани по 3 – 6 в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са пурпурно-червени до синьо-виолетови. Плодът е линеен, тъмнокафяв боб.
Цъфти през май – юли, а плодоноси през август – септември. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Видът е балкански ендемит, разпространен в България, Албания, Гърция и страните от бивша Югославия.
В България се среща във Витоша (района на хижа „Алеко“, връх Резньовете и Купена) на надморска височина между 1700 и 2250 m. В миналото е описван и в Рила (непотвърден от 1843 г.), а данните за Стара планина и Родопите се смятат за погрешни.
Среща се по тревисти места из алпийски ливади и храстови съобщества на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) в горния планински и алпийския пояс. Популацията е фрагментирана, като плътността ѝ варира от единични растения до петна със значителна плътност.
Природозащитен статут Основните отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата и събирането на вида като декоративно растение. Популацията попада в границите на природния парк „Витоша“ (част от нея – в резервата „Бистришко бранище“) и в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Като необходими мерки се посочват опазването на местообитанието и находищата, включването на вида в списъка на защитените растения и мониторингът на състоянието на популациите.
Източници
Категория:Секирче