Бесарабско глухарче (Taraxacum bessarabicum) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение със силно задебелен корен. Листата са изправени или полегнали, дълги 5 – 12 cm и широки 5 – 25 mm, назъбени или перестонаделени, рядко почти целокрайни, слабовлакнести. Цветоносните стъбла са високи 5 – 20 cm. Обвивката е дълга 8 – 19 mm, с тревисти, зелени, често червеникави обвивни листчета. Цветовете са жълти. Плодосемките са светлосивокафяви, с човка, дълга 3 – 5 mm, и хвърчилка, дълга около 5 mm. Цъфти август – септември, плодоноси септември – октомври. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена, разпространявани от вятъра.
Разпространение и местообитания Расте по влажни, съдържащи сол глинести почви (солонци и солончаци) край морето и бреговете на реки и езера, понякога върху открити варовити места заедно с други халофити. В България се среща по Черноморското крайбрежие (от Дуранкулашкото езеро и Шабла до Варна и Бургаско), в Дунавската равнина и Тунджанската хълмиста равнина, от 0 до 200 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Средна и Югоизточна Европа, Русия, Турция и Средна Азия.
Природозащитен статут Сред заплахите са отводняването на блатата и езерата, строежът на сгради по Черноморското крайбрежие, туризмът и строежът на пътища. Хабитатите, в които се среща, са приоритетни за опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие; находището край Дуранкулашкото езеро попада в едноименната защитена местност, а част от находищата – в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е обявяване за защитени местности на находищата в Тунджанската хълмиста равнина, Южното Черноморско крайбрежие и Дунавската равнина.
Източници
Категория:Цикориеви