Български ранилист (Betonica bulgarica) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблото е изправено, гъстовлакнесто, високо до 50 cm. Листата са удълженояйцевидни, в основата сърцевидни, по ръба едрозакръглени до остроназъбени. Цветните прешлени са събрани в плътно класовидно съцветие. Чашката е дълга 8 – 9 mm, със зъбци, завършващи с дълго осилче. Венчето е розово-пурпурно. Орехчетата са кафяви, тристенни. Цъфти юли – август, плодоноси август – октомври. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и с коренищни издънки.
Разпространение и местообитания Среща се по открити каменисти и песъчливи терени в дъбовия и буковия пояс върху сиви, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви, като растението има добра възобновителна способност и популациите са с нормална численост. В България се среща в Средна и Източна Стара планина и Тракийската низина, от 700 до 1500 m надморска височина. Видът е български ендемит, разпространен единствено в България.
Природозащитен статут Сред заплахите са пашата, утъпкването и събирането на суровина за лечебни цели. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от старопланинските находища са в национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са изследване на биологията и екологията на вида, проучване на възможностите за култивиране, проучване на числеността на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници
Категория:Устноцветни Категория:Флора на България