Ефорон (Ephoron virgo) е вид еднодневка от семейство светли ровещи еднодневки (Polymitarcyidae). В България е изчезнал вид, включен в Червената книга на България.
Описание Близък вид е Palingenia longicauda, от който ефоронът се различава по формата на удължението на мандибулата – при Ephoron virgo то е клиновидно и източено напред.
Разпространение и местообитание Общо видът се среща в Испания, Франция, Белгия, Германия, Италия, Австрия, Унгария, Румъния, България и Южна Русия.
В България е известен от 18 находища във вътрешните реки, където между 1950 и 1987 г. са намирани единични индивиди, и от около 20 находища по протежение на българския участък на река Дунав, където субпопулациите са били по-многочислени. За последен път е установен в българския участък на Дунав през 1971 г. Във вътрешните реки се е срещал в притоци на Дунав (Огоста, Искър, Осъм, Янтра), в Тунджа и нейния приток Поповска река, както и в реки от Черноморския басейн (Камчия, Средецка река, Велека). Последните находки у нас са от Югоизточна България: Поповска река при село Добрич (юни 1987 г.), Средецка река при село Дебелт (юни 1987 г.) и река Велека при село Граматиково (август 1983 г.). При съвременни проучвания на тези реки видът не е установяван повторно.
Ларвите са от „ровещ“ тип и са типични обитатели на големи реки с глинесто-песъчливо дъно. Предпочитат смесен субстрат от по-едри и по-фини материали и живеят върху или в речния седимент, където изравят U-образни ходове.
Начин на живот Развива едно поколение годишно. През зимата яйцата са в диапауза, която се прекратява през пролетта с повишаването на температурата. Ларвите се хранят с детрит и водорасли, които филтрират от водата. След развитието си до стадий нимфа те изплуват на повърхността на водата и излитат, превръщайки се последователно в субимаго и имаго.
Размножаване Възрастните насекоми образуват рояк над реките след здрачаване през август и септември. Оплождането се извършва в полет, след което женските снасят около 2000 – 3000 яйца на повърхността на водата.
Численост и природозащитен статут Видът е изчезнал от България – за последен път е намиран в българския участък на река Дунав през 1971 г., а във вътрешните реки до 1987 г., след което при съвременни проучвания не е установяван повторно. Сред основните отрицателно действащи фактори са замърсяването на българските дунавски притоци и на река Дунав с битови и индустриални отпадъчни води, както и добивът на инертни материали от речното дъно. Не са предприемани мерки за опазване.
Източници
Категория:Насекоми