Жълтеникавото шапиче (Alchemilla straminea) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 7 – 30 cm, приповдигащи се дъговидно, голи. Приосновните листа са бъбрековидни, 9-делни, голи, по ръба ресничести, с дръжки, дълги 3 – 10 cm; стъбловите листа са дребни, като най-горните са дълбоко изрязани и единични. Съцветията са нежни, с малобройни, гъстоцветни цветни снопчета. Цветовете са 3 – 4 mm в диаметър, жълто-зелени; чашелистчетата са триъгълни и остри, а дяловете на външната чашка са по-къси от чашелистчетата. Плодът е орехче. Цъфти юли – август и плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Расте по влажни тревисти места и скални площадки, а понякога и в състава на крайпоточната растителност в буковия, иглолистния и субалпийския пояс, като се среща с единични индивиди. В България се среща в Западна и Средна Стара планина и в Рила (района на Семково), от 1000 до 2300 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Алпите, Западните Карпати, Балканския полуостров, Апенинския полуостров, Пиренейския полуостров и Северна Анадола.
Природозащитен статут Сред заплахите са ограниченото разпространение, ниската плътност на популацията, пашата и утъпкването от стада селскостопански животни, изменението на водния режим в резултат на водохващанията при хидростроителство, както и затоплянето и засушаването на климата. Находища на вида са в границите на националните паркове „Централен Балкан“ и „Рила“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са обявяване на находище в района на Западна Стара планина за защитена територия, мониторинг на състоянието на популациите, както и поддържане и размножаване на вида ex-situ и при необходимост реинтродукция в естествените хабитати.
Източници