Източна челебитка (Nigella orientalis) е едногодишно тревисто растение от семейство Лютикови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблата са високи 10–90 cm, неразклонени или слаборазклонени. Листата са перести, с няколко линейни дяла. Цветовете са 1–3, връхни. Околоцветните листчета са 5, жълто-зелени, овални, заострени, издължени в къса шпора, между тях с двуустни нектарници. Плодът е от 5–14 сплеснати мехунки, сраснали на ½ от дължината си, разперени в горната си част. Цъфти през май (юни), плодоноси през юни. Насекомоопрашващо се растение, размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Обитава покрайнини на обработваеми площи, по-често окопни култури, синори и храсталаци. Популациите, за които има количествени данни, са фрагментирани, с площ под 0,05 ha, малочислени, обикновено до 30–40 (70) индивида. В България е установяван няколкократно в Тракийската низина (района на град Харманли, между селата Михалич и Пашово, Хасковско) и Източните Родопи (Ивайловград, селата Свирачи, Белополяне) до 500 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Югозападна Азия, югоизточната част на Балканския полуостров, Крим и Кавказ.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са ограниченото разпространение и ниската численост на популациите, а изоставянето на териториите, обрастването им с храсталаци и залесяването с иглолистни култури са комплекс от негативни фактори. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са продължаване на проучванията върху разпространението и числеността на популациите, мониторинг на състоянието им и проучване на отрицателно действащите фактори и на практиките за стопанисване на териториите, които позволяват устойчиво развитие на популациите.
Източници
Категория:Nigella