Колхидски джел (Ilex colchica) е вечнозелен храст от семейство Джел. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е терциерен реликт.
Описание Вечнозелен храст, висок 1–3 m. Листата са широки 2–6 cm, обратно яйцевидни или елиптични, кожести, бодливо назъбени, с 2–9 остри, триъгълни, дълги 3–7 mm зъбци, насочени към върха на зъба, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу светлозелени, матови, голи, при изсъхване почерняват. Дръжките на листата са с плитки и тесни бразди. Растенията са двудомни. Съцветията са съставени от 2–4 цвята, разположени на миналогодишните клонки в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, с 4, рядко 5 чашелистчета и 4–5 голи, бели венчелистчета. Мъжките съцветия са с три цвята, а женските – с един, рядко с 2–3 цвята. Плодът е сферичен, яйцевиден или елиптичен, с месеста червена обвивка, а ендокарпите („костилчиците“) са елиптични или полулунни. Цъфти през април – май, плодоноси през август – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Странджа – в зоната с разпространение на странджанската зеленика край селата Кости, Българи, Кондолово, Бродилово, Граматиково и на запад от тази зона в района на Малко Търново (резерватите „Витаново“ и „Средока“, местностите Крантевци, Германеково, Даскалите и Пропада); до около 500 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров, Югозападна Азия и Кавказ.
Расте във вечнозеления подлес на влажни и сенчести гори от източен бук (Rhododendro pontici-Fagetum orientalis). Субпопулациите са малочислени и заемат малки площи. Индивидите рядко плодоносят поради високата склопеност на дървесния и храстовия етаж. Състоянието на популациите се влияе силно от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват засушаването на климата, експлоатацията на горите, ограниченото разпространение, малочислената популация и ниските възобновителни способности на вида.
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в природен парк „Странджа“ и в някои от съществуващите там строги резервати, както и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, разработване на план за действие за опазване на вида, както и мониторинг на състоянието на популациите и управленски действия за запазване на старите гори.
Източници
Категория:Джелови