Ленолистното секирче (Lathyrus linifolius) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелено коренище. Стъблата са изправени, високи 15 – 50 cm, с тесни крила. Листата са чифтоперести, завършващи с осилче, с 1 – 4 двойки ланцетни до елиптични листчета, дълги 20 – 60 mm. Цветовете са събрани по 2 – 6 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката е с неравни помежду си тъмнопурпурни зъбци. Венчелистчетата са пурпурночервени до сини. Плодът е линеен, червено-кафяв боб. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – август. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Стара планина (Средна – хижа „Козя стена“, връх Мазалат, хижа „Узана“, Орлово гнездо, Малкия харман, Конски нос); расте от 1500 до 2100 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Европа.
Разпространено е нарядко по тревисти места върху плитка кафява горска почва на варовита скална основа в горния планински и субалпийския пояс.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на туризма и климатичните промени. Възпроизводителните способности на вида са силно ограничени – растенията цъфтят и плодоносят изключително слабо, а семената са с ниска кълняемост.
Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, част от тях в резерватите „Козята стена“ и „Соколна“, и са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида, осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите, подпомагане на размножаването и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници