Медножълтата манатарка (Boletus luteocupreus) е вид гъба от семейство Манатаркови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката е до 15 cm в диаметър, полусферична, дъговидна или широко дъговидна, жълта до жълто-оранжева или оранжево-жълта, посиняваща при нараняване. Пънчето е централно, яйцевидно до бухалковидно, жълто, с повърхност, посиняваща при нараняване и покрита с червена, релефна мрежа. Месото е лимоненожълто или жълтеникаво, на въздуха силно и бързо посиняващо. Тръбиците са жълти, а порите са червени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите са с размери 12 – 18,5 × 5,5 μm. Видът образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) или кестен (Castanea sativa).
Разпространение и местообитания Обитава кестенови съобщества и ксеротермни дъбови гори. В България се среща в Западна Стара планина и Беласица, до около 900 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Европа, предимно южните ѝ части (България, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Словения, Франция, Швейцария).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата се нападат от паразитната гъба Sepedonium chrysospermum.
Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Част от находищата му са в природен парк „Беласица“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида и мониторинг на популациите.
Източници