Оедеровото пропадниче (Pedicularis oederi) е многогодишно тревисто растение от семейство Живеничеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с дълго, тънко коренище. Стъблата са високи 3 – 17 cm, изправени, кръгли, кухи, в долната част голи или изцяло влакнести. Листата са перести, в очертание тясноелиптични, разпръснато простовлакнести до голи – приосновните на дръжки, а стъбловите приседнали, последователни. Цветовете са 4 – 25, събрани в главести до яйцевидни, късо класовидни съцветия. Долните прицветници са листоподобни, а средните и горните яйцевидни до ланцетни, разпръснатовлакнести. Чашката е звънеста. Венчето е двуустно, голо, жълто, жълто с пурпурен връх на горната устна или бледожълто с бледорозова тръбица. Плодът е тяснояйцевидна, на върха шиловидно източена, гола кутийка. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Обитава влажни тревисти и каменисти места в субалпийския пояс. Образува фрагментирани популации, състоящи се от единични индивиди или групи от по 3 – 5 индивида, отдалечени една от друга, като отделните находища са изолирани помежду си. В България се среща в Стара планина (Средна) и Рила, на 2000 – 2800 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Югоизточна Европа (Балканския полуостров), Северна Европа, Алпите, Карпатите, Сибир, Урал, Арктическа и Централна Азия, Монголия, Тибет, Индия и Хималаите, както и Северна Америка (Аляска и континенталната част на САЩ).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват глобалното затопляне и засушаването на климата, пашата, унищожаването на индивиди и замърсяването вследствие на преминаването на туристи през находищата, ерозията на почвата, както и малочислеността и ограниченото разпространение на популациите.
Находищата на вида се намират на територията на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и национален парк „Централен Балкан“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, както и включването му в списъка на защитените растения.
Източници