Подземноплодовият уров (Vicia amphicarpa) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение, което образува подземни издънки с клейстогамни цветове. Стъблата са високи 20 – 80 cm. Листата са перести, с 3 – 4 двойки линейноклиновидни листчета. Чашковите зъбци са по-къси от тръбицата. Флагчето е пурпурновиолетово. Плодът е боб, дълъг 3 – 3,5 cm и широк 4 – 5 mm, гладък, почти гол, тъмнокафяв, с 8 – 10 семена; семената са дълги 3,8 – 4 mm и широки 4,5 – 5 mm. Цъфти май – юни, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми или се самоопрашва. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, варовити и тревисти места и в храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) и други, в ксеротермния дъбов пояс до пояса на бука. В България е установен в Славянка (Стъргач планина, над с. Илинден, Гоцеделчевско), Пирин (Южен — град Мелник), Рила (околностите на Рилския манастир) и Тракийската низина (с. Исперихово, Пазарджишко), между 100 и 1200 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия и Крим.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват експлоатацията на кариери за варовик (Пазарджишко, Гоцеделчевско), пашата и строителството на пътища. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка за защита е обявяването на находищата при с. Исперихово и с. Илинден (Гоцеделчевско) за защитени местности.
Източници