Ракитниковият фелинус (Phellinus hippophaëicola) е вид гъба от семейство Hymenochaetaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодните тела са многогодишни, приседнали, с размери 3 – 7 × 2 – 5 × 1,5 – 4 cm. Повърхността първоначално е кадифяна, жълтеникавокафява, а по-късно гладка, сиво-кафява до тъмнокафява, с пукнатини, особено при стари индивиди; ръбът е заоблен. Порите са с канелена, ръждивокафява до тъмнокафява повърхност, 5 – 7 на mm. Тръбичките са едноцветни с порите, дълги 3,5(5) cm. Хифната система е димитична. Цистидиолите са безцветни, бухалковидни, дълги до 80 µm. Базидиите са бухалковидни, с размери 10 – 13 × 7 – 8 µm. Спорите са кълбовидни, безцветни до светложълтеникави в KOH, с размери 6 – 7,5 × 5,5 – 6,5 µm.
Разпространение и местообитания В България видът е установен по Черноморското крайбрежие (местността Галата). Общото му разпространение обхваща Европа и Азия. Развива се като паразит по стъбла и клони на облепиха (Hippophaë rhamnoides).
Природозащитен статут Като отрицателно действащ фактор се посочва промяната на хабитата в резултат на туризъм, селищно развитие, селскостопанска дейност и др. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а гостоприемникът му е защитен вид. Необходими мерки за защита са изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида и опазване на местообитанието му.
Източници