Стрибърниево подрумиче (Anthemis stribrnyi) е двугодишно до многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.

Описание Двугодишно до многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стъблата са многобройни, високи 15–20 cm, облистени в долната половина, разперено-простовлакнести. Листата са просто до двойно- или тройноперести, на дълги дръжки, с линейно-елиптични дялове, умереновлакнести или голи. Кошничките са 5–7 mm в диаметър, единични на върха на стъблата. Обвивните листчета са жълто-зелени, с широк прозрачен блед или кафяв ципест ръб, влакнести. Езичестите цветове са бели, дълги 5–6 mm, а тръбестите – жълти. Съцветното легло е конично, островърхо. Прицветните листчета са дълго осилестоостровърхи, голи, по ръба широкоципести, заедно с осилите ясно по-дълги от цветовете. Плодовете са обратнопирамидални, 4-ръби, с ясни главни и междинни ребра, дълги 1,2–1,5 mm, без коронка или с такава до 0,5–0,7 mm висока. Цъфти през юни – септември, плодоноси през юли – октомври. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с издънки).

Разпространение и местообитания Расте по каменисти, скалисти и сухи тревисти места в предпланините и планините. Популациите са пространствено изолирани, разкъсани, образувани от единични растения или не много на брой групи от по няколко индивида. В България се среща в Родопите (с. Яворово – Асеновградско, Смолян, Ардино между с. Песнопой и с. Латинка, яз. „В. Коларов“), Тракийската низина (гр. Марица) и Тунджанската хълмиста равнина (Сакар планина), между 100 и 1600 m надморска височина. Видът е разпространен единствено в България.

Природозащитен статут Сред заплахите за вида са свързаността на местообитанията с ерозирани терени, много ограниченото разпространение, малката численост и силната фрагментация на популациите. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е регистриран в списъка на застрашените растения на IUCN с категория „рядък“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите, с цел оптимизиране режима на охрана, включване на някои от тях в защитени територии и съхраняване на семена в Националната семенна банка в гр. Садово.

Източници

Категория:Подрумиче