Траунстейнера, наричана още кълбеста траунщейнера (Traunsteinera globosa), е многогодишно тревисто растение от семейство Салепови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с 2 овални грудки. Стъблата са високи 30 – 50 cm, с 4 – 6 изправени ланцетни листа, разположени по дължината на стъблото, синкаво-зелени. Съцветията са силно скъсени, конични, по-късно кълбести. Цветовете са дребни, розови; околоцветните листчета са събрани в шлем, на върха с лопатовидно продължение. Устната е 3-делна, розова, с тъмни точки, в основата жълта. Цъфти през юни, плодоноси през юли. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Западния Предбалкан, Западна и Средна Стара планина и Витошкия район (Витоша и Люлин планина), над (900) 1000 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа (локално в планински райони над 1000 m надморска височина), Полша и Мала Азия. Обитава открити слънчеви места на почви със слабо кисела или основна реакция, мезофилни до влажни планински ливади и поляни, понякога сред храсталаци. Популациите са фрагментирани и в последните десетилетия видът е установяван единствено в района на връх Миджур (Западна Стара планина), Врачанска планина и на Витоша, като всички наблюдавани популации са с численост под 10 индивида.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са локалното разпространение и ниската численост на популациите. Предполагаеми негативни фактори са нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене (в миналото) и загубата на местообитанията поради изоставяне и обрастване, като не е изключено загубата на находища да е резултат и от климатични промени. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата са на територията на природните паркове „Витоша“ и „Врачански Балкан“, а част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат защита на находището в района на връх Миджур в Стара планина, мониторинг на състоянието на известните популации, проучване на отрицателно действащите фактори и планиране на дейности, подпомагащи популациите, както и проучвания в районите, където видът е събиран в миналото (Ком – Петрохан – Тодорини кукли, Люлин планина, над Калофер).
Източници