Dicranodontium denudatum (Dicranodontium denudatum) е вид мъх от семейство Дикранови. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата са тъмни или жълто-зелени, лъскави, високи 5 – 8 cm, в основата с червено-кафяви ризоиди. Листата са изправени или леко обърнати на една страна, с яйцевидна или ланцетно-яйцевидна основа, нагоре постепенно дълго и тясно заострени, на върха слабо назъбени, и лесно опадат. Жилката е в основата широка и завършва в листния връх. Спороносните кутийки са елиптични, набраздени и се образуват рядко. Размножава се предимно вегетативно чрез малки опадащи пъпки, образуващи се във връхната част на стъблото, и чрез листни фрагменти. Двудомен.
Разпространение и местообитания Среща се върху гниещи пънове, покрити с мъх камъни и скали и по торфениста почва, предимно в горски местообитания. Видът е индикатор на стари гори с висока консервационна стойност. В България е установен в Стара планина (Западна – под местността Хайдушките водопади; Средна – по северните склонове на връх Ботев и над с. Рибарица). Общото разпространение на вида обхваща Балканския полуостров (само в България), Западна и Централна Европа, Скандинавия, Прибалтика, Италия, Словения, Румъния, Европейска Русия, Кавказ, Азия, Северна и Централна Америка и Океания. Бореално-планински вид.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са ограниченото разпространение, ограниченият потенциал за разселване и намаляването на въздушната влажност. Находищата в Средна Стара планина попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, а тези в Западна Стара планина – в предложения за обявяване природен парк „Западен Балкан“; популациите са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Като необходими мерки се посочват дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието и прогноза за развитието на популациите.
Източници