Ямболски мразовец или сираче (Colchicum diampolis) е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Лилиеви. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.

Описание Многогодишно луковично тревисто растение. Луковицата е яйцевидна до продълговатояйцевидна, с тъмночервеникавокафеникава до тъмнокафява кожеста обвивка. Листата са 2 – 5, ланцетноелиптични до широколанцетни, дълги 10 – 23 cm и широки 2,5 – 6,5 cm. Цветовете са (1)3 – 5(9), светлорозови или бели; околоцветните листчета са дълги 2,5 – 3,6 cm, като външните носят в основата си 2 нишковидни ушички, дълги около 3 mm, а вътрешните имат незабележими ушички. Плодът е яйцевидна кутийка. Цъфти февруари – март, плодоноси април – май. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава предимно вегетативно (ниско ефективно).

Разпространение и местообитания Видът е български ендемит. В България се среща в Знеполския район (край шосето Дупница – Кюстендил, при разклона за село Голям Върбовник) и в Тунджанската хълмиста равнина (местността Ормана при Ямбол; село Ханово; между град Айтос и село Българево; селата Церковски и Искра). Расте по влажни до преовлажнени ливади и лонгозни гори върху алувиални и алувиалноливадни почви. Популациите са малочислени, силно разпокъсани и отдалечени една от друга; изключение прави популацията в защитената местност „Ормана“, която е със сравнително добра численост.

Природозащитен статут Основни заплахи за вида са унищожаването на характерните местообитания, привързаността му към специфичен хабитат и ниските му миграционни възможности, както и силната разпокъсаност на находищата.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „рядък“. Част от популацията попада в защитената местност „Ормана“ край град Ямбол. Необходими са проучване на биологията и екологията на вида и на възможностите за подпомагане на естественото му размножаване in situ, изготвяне на План за действие за опазването му, включване на характерните за вида хабитати в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.

Източници