Meesia uliginosa е вид мъх от семейство Меезиеви. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен листнат връхноплоден мъх, който образува зелени до жълто-зелени чимчета. Стъблата са изправени, високи 1–2 cm. Листата са изправени, целокрайни, линейно ланцетни до линейно езиковидни, със заострен или закръглен връх. Жилката е добре развита, завършва под върха, а в основата заема до 1/2 от широчината на листа. Видът е еднодомен. Спороносната кутийка е продълговато-крушовидна, гърбава, разположена върху дръжка с дължина 1–8 cm.
Разпространение и местообитания В България видът е намиран в Средна Стара планина (склоновете на връх Баба) и във Витошкия район (Витоша – Резньовете). Среща се в сфагнови торфища и мочури край планински потоци и по мокри скали, като популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Видът е бореално-планински и в световен мащаб е разпространен в Европа, Исландия, Гренландия, Кавказ, Северна и Централна Азия, Хималаите, Китай и Северна Америка.
Природозащитен статут Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения; малкият брой находища прави вида уязвим от случайни събития. Популациите попадат в границите на природен парк „Витоша“, на национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Източници