Sphagnum subfulvum е вид мъх от семейство Сфагнови (Sphagnaceae). В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен листнат мъх. Образува светлоръждивокафяви до зеленикаво-кафяви чимчета с характерен метален блясък. Стъблата са изправени, до 15 cm високи. Връхните клонки са по-къси, събрани в плоска главичка, а клонките по дължината на стъблото са събрани в снопчета, диморфни: две разперени и две-три увиснали, плътно прилегнали към стъблото. Стъбловите листа са триъгълно езиковидни, върхът е заострен, плоскокраен или със слабо завит ръб. Листата по клонките са широко овално-ланцетни, тези на вътрешните клонки на главичката с почти прави върхове в сухо състояние. Спороносната кутийка е кълбовидна. Видът е еднодомен и често спороноси.
Разпространение и местообитания Среща се в умерено минеротрофни торфища и мочури в субалпийския пояс. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност. В България е установен в Пирин (долните Кременски езера) и Рила (край река Маринковица). Общото разпространение обхваща Балканския полуостров (България), Западна и Централна Европа и Северна Америка. Субарктично-алпийски вид.
Природозащитен статут Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища прави вида уязвим от случайни събития. Популациите попадат в границите съответно на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и на природния парк „Рилски манастир“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Видът се нуждае от защита на местообитанията съгласно Закона за биологичното разнообразие, проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Източници