Логотетът на стадата () е византийски служител, отговорен за държавните животновъдни стопанства () в Западна Мала Азия, в които се отглеждали коне и мулета за византийската армия и имперската обществена поща.
История и функции Длъжността се появява през IX век и е общоприета за еволюцията на римския praepositus gregum et stabulorum от IV век, който е бил подчинен на comes res privatae. Уникален сред логотетите, логотетът на стадата е посочен сред висшите военни служители (стратарси) в Клиторология на Филотей от 899 г., 40-и в йерархията след императора, което подчертава тясната връзка на длъжността с армията... Значението на длъжността се увеличава от X век, достигайки своя зенит в края на XIII век, когато е заемана от някои от най-важните сановници.
Подчинени длъжностни лица Подчинени на логотета на стадата са:
Протонотариите за Азия и Фригия, където очевидно са били концентрирани митатите.. Диойкитите на митатите (), администраторите на коневъдните ферми и наследниците на римските procuratores saltuum. Епискептите („инспектори“) и комитите („графове“), като последните са с неясна функция.
Сфрагистични доказателства също така свидетелстват за съществуването на хартуларии и представител () на отдела..
Източници
Цитирана литература
Категория:Логотети