Колин Фърт

Колин Андрю Фърт, CBE () е британски театрален и филмов актьор и продуцент.

В средата на 80-те години е идентифициран с групата изгряващи млади британски актьори, изпълнявайки предизвикателна поредица от роли, включително главни роли в игралните филми A Month in the Country (1987), Tumbledown (1988) и „˞Валмон“ (1989). Неговият образ на г-н Дарси в „Гордост и предразсъдъци“ – телевизионна адаптация от 1995 г. на романа на Джейн Остин води до широко внимание и до роли в по-известни филми като „Английският пациент“ (1996), „Влюбеният Шекспир“ (1998), „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (2002), „Момичето с перлената обица“ (2003) и „Наистина любов“ (2003), ролята на Марк Дарси в романтичните комедии „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (2001), „Бриджит Джоунс: На ръба на разума“ (2004) и „Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта“ (2016), и тази на Хари Брайт в музикалните комедии „Mamma Mia!“ (2008) и „Отново заедно!“ (2018).

През 2009 г. Фърт получава международно признание за изпълнението си във филма на Том Форд „Самотен мъж“, за което печели наградата на БАФТА и Купа „Волпи“ за най-добър актьор и получава първата си номинация за „Оскар“. През 2010 г. превъплъщението му в крал Джордж VI във филма на Том Хупър „Речта на краля“ му печели „Оскар“ за най-добър актьор. Впоследствие той се появява като агента на МИ6 Бил Хейдън в „Дама, поп, асо, шпионин“ (2011) и като таен агент Хари Харт / агент Галахад в „Kingsman: Тайните служби“ (2014) и неговото продължение „Kingsman: Златният кръг“ (2017). Оттогава той се появява в музикалния фентъзи филм „Мери Попинз се завръща“ (2018), военния филм „1917“ (2019) и романтичния филм „Пътуване към спомените“ (2020). Той също така е известен с изпълненията си в телевизията, включително във филма „Заговор“ на Би Би Си (2001) и в министериала The Staircase (2022) на Хоум Бокс Офис, получавайки номинации за наградата „Еми“ в праймтайм за всеки от тях.

През 2012 г. основава продуцентската компания „Рейндог Филмс“, където работи като продуцент на „Война на дронове“ (2015) и Loving (2016). Неговите филми печелят повече от 3 млрд. долара от 42 издания по целия свят. Фърт води кампании за правата на коренното население и е член на организацията за защита на човешките права „Сървайвал Интернешънъл“. Той също така води кампании по въпросите на търсещите убежище, правата на бежанците и околната среда. Поръчва и е съавтор на научно изследване на разликите в структурата на мозъка между хора с различни политически ориентации.

Носител е на различни награди, включително Награда на филмовата академия на САЩ, две награди на БАФТА, Наградата „Златен глобус“, две „Европейски филмови награди“, Награда „Сателит“ и три награди на Гилдията на актьорите. През 2011 г. е номиниран за Командор на Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец за заслугите му към драматургията."No. 59808". The London Gazette (Supplement). 11 June 2011. p. 7. Същата година получава звезда на Холивудската алея на славата и се появява в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света на списание „Тайм“."Full List – The 2011 Time 100", Time (magazine), 21 April 2011. Посетено на 8 октомври 2012 г.

Биография Фърт е роден в село Грейшот, Хампшър. Майка му Шърли Джийн (по баща Ролс), е лектор по сравнително религиознание в колежа „Крал Алфред“ (сега Университет на Уинчестър), а баща му Дейвид Норман Луис Фърт, е преподавател по история в същия колеж и служител по образованието на нигерийското правителство. Фърт е най-голямото от три деца: сестра му Кейт е актриса и гласов треньор, а брат му Джонатан също е актьор. Неговите баба и дядо по майчина линия са свещеници конгрегашанци, а дядо му по бащина линия е англикански свещеник. Те извършват мисионерска работа в чужбина и двамата му родители са родени и прекарват част от детството си в Индия.

Като дете Фърт често пътува поради работата на родителите си, прекарвайки няколко години в Нигерия.Stated in interview on Inside the Actors Studio, 2011 Когато е на 11 г., живее в Сейнт Луис, Мисури, което описва като труден период. При завръщането си в Англия учи в средното училище „Монтгомъри ъф Аламейн“ (днес „Кингс Скул“), което по това време е държавно общообразователно училище в Уинчестър, Хампшър. Той е обект на тормоз. За да се противопостави на това, той възприема хампшърски акцент на местната работническа класа и имитира липсата на интерес на своите съученици към учебната работа.

Фърт започва да посещава драматични семинари на 10-годишна възраст и на 14 г. решава да бъде професионален актьор. До гимназията не харесва училището и го смята за скучно. Въпреки това в Колеж „Бартън Певърил“ в Истли, Хампшър, ентусиазирана учителка Пени Едуардс събужда любовта му към английската литература и Фърт казва, че двете години, прекарани там, са сред най-щастливите в живота му.

След матурата се премества в Лондон и се присъединява към Националния младежки театър, където създава много контакти и получава работа в гардеробния отдел в Националния театър. Впоследствие учи в Драматичния център в Лондон.

Кариера 1983 – 1995 г.: Ранна работа и пробив Играейки Хамлет в продукцията на Драматичния център на Лондон в края на годината, Фърт е забелязан от драматурга Джулиан Мичъл, който го избира за ролята на гей и амбициозен частен ученик Гай Бенет в продукцията на Театър „Уест Енд“ от 1983 г. на пиесата Another Country. През 1984 г. Фърт прави филмовия си дебют като Томи Джъд – хетеросексуалния училищен приятел на Гай Бенет (Рупърт Евърет), в екранната адаптация на същата пиеса. Това е началото на дългогодишна публична вражда между Фърт и Еверет, която в крайна сметка е разрешена. Той участва със сър Лорънс Оливие в минисериала „Изгубени империи“ (1986) – телевизионна адаптация на романа на Джон Пристли.

През 1987 г. Фърт и други изгряващи британски актьори като Тим Рот, Брус Пейн и Пол Макган са наречени „Брит глутница“ (на англ. Brit Pack). През същата година той се появява с Кенет Брана във филмовата версия на „Месец на село“ на Джоузеф Лойд Кар. Той изобразява реалния британски войник Робърт Лорънс, МС, в драматизацията на Би Би Си от 1988 г. Tumbledown. Лорънс е тежко ранен в битката при планината Тъмбълдаун по време на Фолкландската война и филмът описва подробно борбите му да се приспособи към увреждането си, докато се сблъсква с безразличието на правителството и обществеността. По онова време това предизвиква полемика, като критиките идват от левите и десните страни на политическия спектър. Въпреки това изпълнението носи на Фърт наградата за най-добър актьор на Кралското телевизионно дружество и номинацията за телевизионната награда на БАФТА през 1989 г. През 1989 г. той играе главната роля във филма „Валмон“ на Милош Форман, базиран на романа „Опасни връзки“. Излязъл само година след филма „Опасни връзки“, той не оказва голямо влияние в сравнение с него. През същата година актьорът също играе параноичен, социално неудобен герой в аржентинския психологически трилър „Апартамент нула“.

Фърт най-накрая се превръща в британско име с ролята си на високомерния аристократ г-н Дарси в телевизионната адаптация на Би Би Си от 1995 г. на романа „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Сериалът има международен успех и неочаквано издига Фърт до звезда, отчасти поради сцена, която не е от романа, в която той излиза от езеро, плувайки с мокра риза. Въпреки че няма против да бъде признат за „романтичен идол като Дарси с тлеещ сексуален облик“ в роля, която „официално го превърна в предизвикваща сърцебиене“, той изразява желание да не бъде свързван с „Гордост и предразсъдъци“ завинаги. Следователно той не желае да приема подобни роли.

1996 – 2008 г.: Романтични и ансамблови филми За известно време изглежда, че г-н Дарси ще засенчи останалата част от кариерата на Фърт и има хумористични намеци за ролята в следващите му пет филма. Най-забележителното е избирането му за ролята на влюбения Марк Дарси във филмовата адаптация на романа „Дневникът на Бриджит Джоунс“, която сама по себе си е съвременен преразказ на „Гордост и предразсъдъци“. Фърт приема ролята, тъй като я вижда като възможност да осмее героя си г-н Дарси. Филмът е много успешен и добре харесан от критиката. Продължението от 2004 г. „Бриджит Джоунс: На ръба на разума“ е предимно критикувано от критиците, но все пак е финансово успешно.

Преди това Фърт има значителна поддържаща роля в „Английският пациент“ (1996) като съпруг на героинята на Кристин Скот Томас, чиято ревност от нейната изневяра води до трагедия. През същата година той играе и съпруга на героя на сестрата на Кристин, Серина Скот Томас, в телевизионния минисериал Nostromo. Той има части в леки романтични исторически драми като „Влюбеният Шекспир“ (1998), „Относителни ценности“ (2000) и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (2002). Той се появява в няколко телевизионни продукции, включително „Донован Куик“ (актуализирана версия на Дон Кихот) (1999), и има по-сериозна роля като д-р Вилхелм Щукарт в „Заговор“ (2001), засягаща нацистката Ванзейска конференция, за която той е номиниран за наградата „Еми“ в праймтайм

Фърт участва в звездния състав на филма на Ричард Къртис „Наистина любов“ (2003) – друг финансов успех, който разделя критиците. Той също така играе романтична главна роля в „Извор на надежда“, но получава много лоши отзиви и не оказва голямо влияние в боксофиса. Той играе ролята на бащата на героя на Аманда Байнс в тийнейджърската комедия от 2003 г. „Какво искат момичетата“, базирана на пиесата The Reluctant Debutante. Той играе и художника Йоханес Вермер срещу Скарлет Йохансон във филма „Момичето с перлената обица“ от 2003 г.; някои критици хвалят финеса и разкошните визуализации на филма, докато други го намират за почти сдържан, досаден и лишен от емоции. Въпреки това получава предимно положителни отзиви, има умерен успех и спечели няколко награди и номинации.

През 2005 г. Фърт се появява в „Бавачката Макфий“ с Ема Томпсън, в който той играе затруднен овдовял баща, това е рядко начинание за него във фентъзи жанра. Той също така се появява в „Къде се крие истината“ – завръщане към някои от по-мрачните му, по-интензивни ранни роли, които включват прословута сцена с бисексуална оргия. Други филми от това време включват „Тя ме откри“ (2007) с Хелън Хънт и „Последният легион“ (2007) с Айшвария Рай.

През 2008 г. Фърт играе възрастния Блейк Морисън, който си спомня трудната си връзка с болния си баща във филмовата адаптация на мемоарите на Морисън „Кога за последно видя баща си?“. Като цяло получава положителни отзиви.

Филмовата адаптация на „Mamma Mia!“ (2008) е първият опит на Фърт в мюзикълите. Той описва преживяването като „малко нервно разкъсващо“, но вярва, че се е отървал леко, като му е възложена задачата да изпълни една от по-малко взискателните песни – Our Last Summer. Mamma Miaǃ става най-касовият британски филм на всички времена, който печели над 600 млн. долара по целия свят. Подобно на „Наистина любов“ той поляризира критиците. Същата година Фърт участва и в „Семейна война“, показан на Филмовия фестивал в Рим с отлични отзиви. Той участва в „Генуа“, чиято премиера беше на Международния филмов фестивал в Торонто през 2008 г.Colin Firth, Genova Interview. AOL Entertainment Canada През 2009 г. Фърт се появява в „Коледна песен“ – адаптация на романа на Чарлз Дикенс, използваща процедурата за улавяне на движението, където играе оптимистичния племенник на Скрудж, Фред.

2009 – 2011 г.: Критичен успех