Иван I Калита или Иван Данилович () е княз на Московското княжество (1325 – 1340) и велик княз на Владимиро-Суздалското княжество (1328 – 1340). Известен със своите управленски умения, които спомагат за постепенно издигане и утвърждаване на Москва като политически и църковен център на руските земи. Наричан е „Собиратель земли русской“.Борисов (1995), стр.138. Псевдонимът „калита“ означава кесия и изглежда е получен във връзка със събирането на големи данъци от руските земи за Ордата.Андреев (2001), стр.133; Моряков (2007), стр. 103.
Произход и ранни години Иван Калита е четвърти син на московския княз Даниил Александрович и внук на великия княз Александър Невски. Негов брат е великия княз Юрий III. Освен Юрий, изворите съобщават за още петима братя – Александър, Борис, Афанасий, Семьон и Алексей.Кузьмин (2004), стр.14,25; Рязановски (2008), стр.93; Колыванова (2010), стр.32; Борисов (1995), стр.33; Колектив (2002), стр.82.
Роден е ок. 1288 г., като руския учен Николай Борисов изказва хипотезата, че точната дата на раждането му е 1 октомври.Борисов (1995), стр.38. За пръв път е споменат в исторически източник през 1296 г., във връзка с поканата на новгородци към баща му Даниил да заеме княжеския престол. През 1300 г. Калита става кръстник на бъдещия всеруски митрополит Алексей Московски, син на болярина Фьодор Бяконт. След смъртта на баща му през 1303 г. участва на княжеския събор, на който на брат му Юрий е признато владеенето на Переславъл Залески. На следващата година Калита е поставен за управител на Переславъл и успява да разбие войската на болярина Акинф, изпратен от княз Михаил Тверски, съперник на Юрий за титлата велик княз.Борисов (1995), стр.35,39,47,58; Кузьмин (2004), стр.15.
През 1310/1311 г.Моряков (2007), стр.104. Калита представлява Москва на църковния събор в Переславъл Залески, разглеждащ обвинения срещу всеруски митрополит Петър. Петър е обвинен от тверската делегация основно в симония. След силната подкрепа от страна на московската делегация, главата на руската църква е оневинен.Борисов (1995), стр.75 – 76; Кузьмин (2004), стр.16.
В годините 1315 – 17. Калита управлява Москва в отсъствието на Юрий и посреща тържествено, дошлият на посещение в града митрополит Петър през 1316 г.Борисов (1995), стр.79, 111. На следващата година е изпратен заедно с татарския велможа Телебуг да преговаря с новгородците за съвместни действия срещу Твер. През 1320 г. придружава Юрий в похода му срещу Рязан.Борисов (1995), стр.93;112.
Управление Московски княз
В 1320 – 21 г. Калита за пръв път посещава Ордата. Вероятно започва да управлява в Москва от 1322 г., като се утвърждава на престола след смъртта на Юрий през 1324 г. (1325 г.).Борисов (1995), стр.112, 118, 125; Кузьмин (2004), стр.22; Martin (2006), стр.144; Кореневский (1999), стр.64.
Важен момент е трайното установяване на всеруския митропилит Петър в Москва след 1322 г. Приет гостоприемно от Калита, митрополита е настанен в специално изградена за него резиденция в източната част на града. След смъртта на Петър на 21 декември 1326 г. е погребан тържествено в новостроящия се Успенски събор. По-късно Калита издейства неговото канонизиране.Борисов (1995), стр.133, 142; Петрушко (2007), стр.108; Моряков (2007), стр.104; Шмурло (2008), с.91.
Есента на 1327 г. Калита и княз Александър Суздалски начело на монголска армия са изпратени да възстановят реда в Твер, след като в града е избит монголския отряд предвождан от Чолхан, братовчед на хана. Бунтът е потушен и тверския княз Александър Михайлович бяга в Псков.Кузьмин (2006), стр.23 – 25; Флоря (2010), стр.235 – 236, 238; Павленко (1996), стр.96; Моряков (2007), стр.104; Колектив (2002), стр.81.
Велик княз
През 1328 г. хан Узбек решава да раздели земите на Владимирското велико княжество между Иван Калита и Александър Суздалски, като и двамата са удостоени с титлите велик княз. На Калита са дадени Кострома, Новгород и част от Ростовското княжество а на Александър – Владимир и Нижни Новгород. За княз на Твер е поставен Константин Михайлович, брат на Александър Михайлович. Същата година Калита купува правото за владеене на ростовските уделни княжества Белоозеро, Углич и Галич (близо до Кострома). Вероятно купува ярлък (грамота) и за Дмитровското княжество.Борисов (1995), стр.163 – 164; Флоря (2010), стр.245; Martin (2006), стр.144; Моряков (2007), стр.105; Колектив (2002), стр.82; Мякотин (1937), с.132.
През 1328 г. след хански ярлък и покана от страна на Калита главата на руската църква митрополит Теогност установява резиденцията си за постоянно в Москва.Кореневский (1999), стр.65 – 66; Петрушко (2007), стр.113; Гумилёв (2002), стр.185; Моряков (2007), стр.104; Колектив (2002), стр.81 – 82; Мякотин (1937), с.132; Шмурло (2008), с.91. Същата година Калита омъжва дъщеря си Мария Ивановна за княза на Ростов Константин Василевич.Борисов (1995), стр.171; Рязановски (2008), стр.93 – 94; Кузьмин (2004), стр.26; Флоря (2010), стр.238; Martin (2006), стр.155.
След бягството на Александър Михайлович в Псков, монголите настояват за неговото явяване на съд в столицата Сарай. Неговият отказ принуждава великите князе Иван Калита и Александър Суздалски да организират поход срещу Псков в началото на 1329 г. Пристигайки в Новгород Калита изпраща посолство при Александър Михайлович, но той отказва да се предаде. Същевременно на 26 март Калита е коронясан официално за новгородски княз от архиепископ Моисей. Безплодните преговори с Александър принуждават Калита да се обърне за съдействие към новоизбрания всеруски митр. Теогност. По негова молба Теогност отлъчва от църквата Александър и жителите на Псков, заради това че дават убежище на тверския княз. Тези събития и наближаващата вражеска войска карат Александър Михайлович да избяга в Литва. При Калита са изпратени псковски пратеници, които предлагат сключването на мирен договор. Сключеният т.нар. Болотовски договор установява „вечен мир“ между Псков и Новгород, като псковци се задължават да не избират князе от Литва за свои управители.Борисов (1995), стр.186 – 196.; Кузьмин (2006), стр.23 – 25; Флоря (2010), стр.235 – 236, 238; Андреев (2001), стр.130 – 131; Мякотин (1937), с.131; Шмурло (2008), с.91.
Също така на Калита му е даден ярлък за събирането на ординския данък от другите князе.Борисов (1995), стр.163 – 186; Гумилёв (2002), стр.191; Павленко (1996), стр.96; Андреев (2001), стр.133; Моряков (2007), стр.104; Колектив (2002), стр.82; Мякотин (1937), с.132; Шмурло (2008), с.88. След смъртта на Александър Суздалски през 1331 г. (1332 г.Борисов (1995), стр.217) Иван Калита става велик княз („велик княз владимирски и на цяла Рус") еднолично и запазва титлата до смъртта си през 1340 г. (1341 г.). Мести резиденцията на великите князе от Владимир в Москва. Борисов (1995), стр.196 – 224; Кузьмин (2006), стр.25; Рязановски (2008), стр.93 – 94; Hosking (2003), стр.71; Флоря (2010), стр.236, 247; Martin (2006), стр.140; Андреев (2001), стр.130; Мякотин (1937), с.132 – 133.
През 1332 г. между Калита и Новгород възниква конфликт поради нежеланието на новгородци да заплатят целия дължим данък (т.нар. закамское серебро) на монголите. На следващата година великия княз отзовава наместника си от Новгород заради преговори на местните с литовците. През зимата на 1333 – 34 г. Калита жени първородния си син Симеон за Айгусте (Анастасия), дъщеря на литовския велик княз Гедимин. С тази сватба Калита стабилизира отношенията си с Литва, разклатени предишната година, поради литовския опит за влияние в Новгород. През 1334 г. след преговори новгородците се съгласяват да заплатят дължимия данък. На 16 февруари 1335 г. Калита е посрещнат тържествено в Новгород от архиепископ Василий Калика.Борисов (1995), стр.224 – 236; Кузьмин (2006), стр.27; Андреев (2001), стр.131.
През 1337 г. Александър Михайлович е реабилитиран от хан Узбек и отново заема княжеския престол в Твер. Тези събития карат Калита да посети Сарай в зимата на 1336 – 37 г. в опит да промени ханското решение по отношение на неговия дългогодишен враг. Поради не добре подплатените финансово негови претенции, усилията му остават безрезултатни. В 1337 г. стремейки се да осигури допълнително пари Калита отново предявява претенции за неизплатен данък от новгородци. Дори отзовава наместника си, но този път усилията му остават безрезултатни. Чак през 1339 г. притиснатите от шведите новгородци решават да изпратят дължимото на Калита. На следващата година сина му Симеон пристига с войска в Торжок, край Новгород и принуждава новгородци да платят данъка.Борисов (1995), стр.247 – 250; Кузьмин (2006), стр.27 – 28; Hosking (2003), стр.71 – 72; Флоря (2010), стр.236; Кореневский (1999), стр.66.
Постепенно около Александът Михайлович се събират всички недоволи от Калита, в това число и бъдещите му зетове – Василий Ярославълски и Фьодор Белоозерски. Виждайки че срещу него постепенно се оформя коалиция, през 1339 г. Калита отива в ордата и успява да убеди монголите, в това че Александър Михайлович е предател. След организират съд, на който тверския княз е обявен за виновен, хана нарежда да го убият. Също така при това посещение Калита представя за утвърждение завещанието си. В него той разделя Москва и територията и между тримата си синове (Симеон, Иван и Андрей), като само дава препоръка Симеон да има старшинство над братята си. В това завещание за пръв път се споменава термина „поместие".Борисов (1995), стр.239 – 243, 247 – 250; Рязановски (2008), стр.110; Hosking (2003), стр.71 – 72; Martin (2006), стр.154; Мякотин (1937), с.131.
През 1339 г. омъжва дъщерите си Евдокия Ивановна и Феодосия Ивановна съответно за Василий Ярославълски и Фьодор Белоозерски (загинал в битката на Куликовското поле).Martin (2006), стр.155; Борисов (1995), стр.174.
След смъртта си на 31 март 1340 г.Кореневский (1999), стр.68; Борисов (1995), стр.265 – 282; Павленко (1996), стр.96; Моряков (2007), стр.105. (1341 г.Martin (2006), стр.154.) е наследен от синовете си въпреки несъгласието на князете на Твер, Белоозеро, Ярославъл и Суздал. Симеон получава градовете Можайск и Коломна, Иван – Звенигород и Руза (погранични земи с Твер) а Андрей – Серпухов и Лопастна (приокски земи).Кузьмин (2006), стр.28; Martin (2006), стр.140, 154.
Демографска политика и строителна дейност При Калита има процес на заселване на хора в обезлюдените след монголското нашествие земи. Откупува от монголите пленени руси и ги заселва в земите си.Флоря (2010), стр.243 – 244; Рязановски (2008), стр.93 – 94.
Каменното строителство в Москва води началото си от управлението на Калита. По инициатива на княза и пребиваващия в Москва митр. Петър през 1325 г. (1326 г.Петрушко (2007), стр.109; Андреев (2001), стр.130.) започва изграждането на църквата „Свето Успение Богородично" (Успенски събор). Съборът е осветен на 4 август 1326 г.Кузьмин (2004), стр.22; Борисов (1995), стр.138, 146; Моряков (2007), стр.324..
При Калита е построена нова крепостна стена от дъб (1339 г.), обграждаща Московския Кремъл. Освен Успенския събор са изградени и каменните църкви Св. Иван Лествичник и Св. Архангел Михаил (Архангелски събор), както и Спаския манастир (с църквата Св. Спас). Строителството на Св. Иван Лествичник започва на 21 май 1329 г., като църква е осветена на 1 септември същата година. На 10 май 1330 г. започва строителството на Спаския манастир. На 20 септември 1333 г. митр. Теогност освещава новопостроената московска църква Св. Архангел Михаил.Флоря (2010), стр.244 – 245; Колыванова (2010), стр.33; Борисов (1995), стр.196 – 224; Моряков (2007), стр.325.
Семейство