Катраница (, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница, , Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 700 m надморска височина, в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река (Аспропотамос).

История Античност

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia

Средновековие В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост – Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).

В Османската империя В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172. В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.Γνωριμία με την Αλμωπία В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Катраница е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 310 къщи.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Катранца (Κατράντσα), Кайлярска каза, живеят 1350 гърци славофони и 200 турци.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Катраница (Κατρανίτσα), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 1350 „православни гърци“.

В Гърция През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци. През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души. В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък. Според Тодор Симовски жителите на селото са наполовина потомци на местни жители и наполовина потомци на бежанци.

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Катраница на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Лум Λούμ Λόφος Скопос Σκοπόςвръх на ЮЗ от Катраница (916,1 m) Пиргалти Πύργαλτι Пиргос Πύργοςвръх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m) Мучара Μουτσάρα Вурла Βούρλαместност в Каракамен на ЮИ от Катраница Кестене Оваси Κεστενε Όβασί Кастания Καστανιάместност на Ю от Катраница Гуласка Γκουλάσκα Космадес Κοσμάδεςвръх на ЮЗ от Катраница Прижила Πριζιλα Алони Άλώνιместност на З от Катраница Рудина Ρούντινα Омали Όμαλήвръх на СЗ от Катраница (704 m) Кьоселер Оваси Κισελερ Όβασί Перасма Πέρασμαместност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер Стримнитка Στρίμνιτκα Мандри Μανδρίрека на И от Катраница, ляв приток на Град Елища Έλίστα Кинотафио Κοινοτάφιοвръх в Каракамен на И от Катраница (1478 m) Търбожина Τέρποζίνα Лекани Λεκάνηместност в Каракамен на СИ от Катраница Град Γκράτ Кастро Κάστροостанки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница Курбан Κούρμπαν Тригоно Τρίγωνοвръх в Каракамен на И от Катраница (835 m) Лабар чука Λάμπαρ Τσούκα Каминия Καμίνιαвъзвишение на С от Катраница Пещерица Πανταρνιτσα Калива Καλύβαвръх на СЗ от Катраница (706 m)

Личности Родени в Катраница Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, в 1942 година става член на КПГ и в същата година влиза в ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, загива като войник на ДАГ при Коница заедно със съселянина си Жоро Нонда Георги Самара (1915 – 1947), гръцки комунист, роден в бедно семейство, учи два гимназиални класа, но не успява да продължи поради липса на пари, член на КПГ от 1942 година, войник на ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, един от първите, които се присъединяват към ДАГ, загива през май 1947 година при Люмница Димитри Николуш Хаджиташков (? – 30 март 1942), арестуван и умрял в затвора в Ливадия, тъй като синът му е деец на ЕЛАС, участник в нападението над кмета на Кърмища през октомври 1941 година Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист, деец на ЕПОН, убит от германците; загиват и сестра му и братята му Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“ Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер Христо Ванчуков (1885 – след 1950), български революционер Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец

Свързани с Катраница Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница

Външни препратки Страница за Катраница Страница за Катраница Разказ за клането в Катраница в 1944

Бележки

Категория:Села в дем Еордея