Самбата (, ) е бразилски музикален жанр и танцов стил, смятани за една от основните прояви на бразилската култура и национална идентичност и познати в целия свят като символ на Бразилия и Бразилския карнавал.

Той произлиза от характерния за североизточния щат Баия жанр самба ди рода, чиито корени са в традициите на Африка и най-вече на Ангола и Конго, пренесени в Бразилия чрез трафика на роби. Въпреки че съществуват множество разновидности на самба под формата на популярни ритми и регионални танци, първоначално самбата като музикален жанр е музикална проява на градската култура на Рио де Жанейро, столицата и най-голям град на Бразилската империя от XIX век.

Съвременната самба, развила се в началото на XX век, е предимно в ритъм 2/4, прекъсван от вокални хорове в ритъм на батукада, изпълняващи различни куплети от декларативни стихове. Традиционно самбата се изпълнява на струнни (кавакиню и други видове китари) и перкусионни инструменти, като тамбурим. Под влияние на музиката от Съединените щати, станала популярна след Втората световна война, започва използването и на духови инструменти, като тромбон, тромпет, флейта и кларинет.

Освен характерните ритми и размери, самбата се свързва и с цяла историческа култура от храни, танци, празненства, дрехи и картини. Анонимни художници, скулптори и дизайнери изработват костюмите, карнавалните платформи и коли и порталите на школите по самба. В Бразилия съществува и традиция на балната самба с множество стилове. В Бразилия на 2 декември се отбелязва Национален ден на самбата.

Самбата възниква като местен стил в югоизточна и североизточна Бразилия, по-специално в Рио де Жанейро, Сао Пауло, Салвадор и Ресифи, но придобива общонационално значение. Школи по самба, самба музиканти и карнавални организации има във всички части на страната, дори когато в даден регион преобладава друг фолклорен стил, като сертанежу в южните и югозападни щати.

История Произход

Първоначално понятието самба обхваща различни бразилски народни ритми и танци, възникнали от регионални форми на пренесения от Кабо Верде стил батуке, които са разпространени в цялата страна, но най-вече в щатите Баия, Мараняо, Минас Жерайс и Сао Пауло. Днес под самба се разбира преди всичко стилът, който се формира в края на 19-и и началото на 20-и век в градската среда на Рио де Жанейро. Там традиционният стил, пренесен от бившите роби, преселващи се главно от Баия, влиза в контакт и възприема елементи на градски стилове, като полка, машиши, лунду и шоти, и по този начин се формират вариантите самба кариока урбана и самба карнавалеско.

Самба танци

Карнавален танц

В Бразилия танцът е много популярен като ежегодно по време на карнавалите се организират състезания между отделните школи по самба. Характерно облекло са бикините, диадемата с много разноцветни пера и златисти или сребристи обувки на висок ток.

Изпълнява се от жени, по време на карнавалите, тъй като може да се танцува на място и не е необходим партньор.

Бален танц Самбата е включена в състава на латиноамериканските танци. Танцува на музика в такт 2/4 или 4/4. Основните движения се броят на „1“ и „2“. Като всеки салонен танц, самбата също се танцува с партньор. Салонната самба, както и другите танци много се е отдалечила от своите корени, както и от музиката и танца, които са и дали името си.

Стилове Класическа Партидо алто (Partido alto) Пагоде (Pagode) Самба-енреду (Samba-enredo) Самба-батукада (Samba-Batucada) Самба-кансан (Samba-canção) Боса нова (Bossa nova) Самба реге (Samba reggae) Самба гафиейра (Samba de Gafieira)

Гафиейра Този вид самба се развива от танца машише или така нареченото бразилско танго. Танцува се по двойки. Една от основните характеристики, наблюдавани в стила на тази самба е отношението на танцьора спрямо неговата партньорка с измама, защита, изненада, елегантност и ритъм.

В Бразилия се използва наименованието „маландро“ за определен тип мъже. Това е суетен мъж тип сваляч и мошеник. Те са облечени най-често в бял костюм с черно-бели обувки, с риза на черно-бели или червено-бели райета и бяла шапка тип Майкъл Джексън. Вътре в джоба, носи нож. Ръката е винаги в джоба на панталоните, държейки нож в готовност за атака. Ходи в права линия за да прикрие краката си, поради което походката му е поклащаща се, за да не загуби мъжествения си стил.

Докато танцува той защитава своята дама, така че тя да се покаже на него и на околните и в същото време я предпазва от другите мъже да не могат да се приближат до нея. Оттук идва и начина на танцуване с отворени ръце, като че ли готови за прегръдка. Основната стъпка на самба гафиейра е ганшо (в превод кука), която се използва за начало на една фигура или за да свърже различни стъпки.

Инструменти

Акустична китара/(7-струни китара) 4-струнен банджо („Samba-banjo“) Агого Бас китара Кавако (Cavaquinho) Куика/Kweeca Комплект барабани Ганза Гуиро Рипаникю (Repique-de-mão) Клавирни инструменти Пандейро Рипаникю Ring-repique (Repique de anel) Саксофони Малки барабани/Tarol Сурдо Тамборим Тантã Тромбон Тромпет Маракаси Малки барабани Тарол

Самба изпълнители

Адониран Барбоза (1912 – 1982) певец и композитор Alcione Nazaré, (1947-) певец Ари Баросо, (1903 – 1964) певец и композитор Нориел Вилела (? – 1974), бразилски певец, известен като „Тенора на самбата“ Beth Carvalho, (1946-) певец Braguinha, (1907 – 2006) певец и композитор Кармен Миранда, (1909 – 1955) певица, танцьорка, актриса Картола, (1908 – 1980) певец и композитор Клара Нунес, (1943 – 1983) певец и композитор Едсон Рибейро, (1967-) музикант, футболист и композитор Елизет Кардосо, (1920 – 1990) певец Елза Соарес, (1937-) певец Фернанда Порто, (1965-) певец и композитор Jamelão, (1913 – 2008) певец Жоао Ногуейра, (1941 – 2000) певец и композитор Jorge Aragão, (1949-) певец и композитор Noel Rosa, (1910 – 1937) певец и композитор Paulinho da Viola, (1942-) певец и композитор Pixinguinha, (1897 – 1973) певец Grupo Revelação, (1991-) певец и композитор Seu Jorge, (1970-) певец и композитор Зека Пагодино, (1959-) певец и композитор

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки