Виктория (местно име – Нянза, арабско название – Укереве, на суахили и ) е езеро, което се намира в източната част на централна Африка, разположено на плато в Източноафриканската рифтова долина между двата клона на Великия африкански рифт. Простира се от двете страни на екватора и е най-голямото африканско езеро. Нарежда се на трето място в света по площ след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка и на второ място сред сладководните езера. Виктория е и най-голямото тропическо езеро в света. Захранва се главно от дъждовете, а също така и от многобройните си притоци. Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил – р. Виктория-Нил, главният езерен отток, която в долното си течение преминава в река Бели Нил. Напоследък като начало на р. Нил се приема изворът на р. Кагера, най-дългия приток на ез. Виктория.Encyclopedia Britannica – Kagera River В езерото са разположени над 3000 острова.
Езерото Виктория има най-богатата ихтиофауна в света и е едно от местата, известни с най-бързия темп на видообразуване сред рибите в него. То се обитава от над 500 вида цихлиди – риби, характерни за Африканския континент, част от които ендемични за езерото. В него бързо се размножава и нилският костур, внесен изкуствено в езерото. Тук той достига огромни размери, надвишаващи и най-големите екземпляри в родната му река Нил. Заради голямото разнообразие от риби и размерите на тилапията и нилския костур, риболовният туризъм е добре развит и на езерото се провеждат международни състезания по риболов.
Водите на езерото се поделят между държавите Танзания, Кения и Уганда, като най-голямата част от него попада в Танзания. Кения притежава 6% (4133 km2) от езерото, Танзания – 49% (33 756 km2), а Уганда – 42% (31 001 km2).J. P. vanden Bossche, G. M. Bernacsek. Source book for inland fishery resources of Africa/т.1/стр.65/изд. Rome, 1990, CIFA Technical Paper No. 18/1. Food and Agricultural Organization of the United Nations Бреговата линия на езерото е силно разчленена, а в него са разпръснати многобройни острови, голяма част от които заселени. От нея на Кения се падат 550 km (17%), на Танзания – 1150 km (33%) и на Уганда – 1750 km (50%).
Описание Езерото е сладководно и е разположено на 1134 m над морското равнище. Заема площ от 68 800 km2, а дължината на бреговата му линия през дъждовния сезон е 3440 km. Максималната му дължина е 320 km (север-юг), а най-голямата ширина – 275 km (изток-запад). Водосборният му басейн обхваща 184 000 km2 и се равнява на по-малко от 3 пъти площта на самото езеро. Той е сравнително малък, тъй като езерото събира водите си от планините и вулканите, разположени по близките клонове на разломната зона. Виктория е сравнително плитко за размерите си езеро – средната му дълбочина е 40 метра, а максималната – 84 m. Поради малката си дълбочина то се нарежда само на седмо място по обем между сладководните езера в света и съдържа около 2750 km3 вода.
Бреговете на езерото са ниски, плоски, доста разчленени и често заблатени. Северните, източните и южните брегове са пясъчни и с множество заливи. Западните брегове са по-високи, а бреговата линия – по-заравнена. Езерото е обкръжено от савани, а на запад започват влажни екваториални гори. Най-големите заливи са Уинам (стари имена – Кавирондо, Нянза), Спик, Муанза и Емин паша.Географическая энциклопедия: Виктория Заливът Уинам е дълъг 64 km, широк 25 km и е свързан с езерото чрез тесния естествен канал Рузинга. По водите му е добре развито корабоплаването, а най-големите пристанища са Ентебе в Уганда, Муанза в Танзания и Кисуму в Кения.
Формиране Езерото Виктория е с тектонски произход. Разположено е на леко наклонен тектоничен терен в северната част на плато, залято от север от стари лавови потоци. Възникнало е едновременно с падините на езерата Едуард и Алберт преди около 750 000 години, нарушавайки посоката на оттока на водите в района, които по онова време са изтичали към р. Конго. Новата система на оттичане е обърната към мястото, където се е образувал огромен предисторически водоем. Древното езеро е получило отток към езерото Алберт през образувания водопад Мърчисън и по-нататък към системата на р. Нил чрез р. Виктория-Нил. Езерото Виктория и лежащото на север от него езеро Кьога са останки от този първичен водоем.Большая Советская Энциклопедия – Виктория (озеро в Африке)
Откриване от европейците
На 3 август 1858 г. английският пътешественик и изследовател Джон Хенинг Спик открива за европейците езерото Нянза и му дава името на английската кралица Виктория. Оставя записки от пътешествията си, където отбелязва предположението си, че езерото дава началото на р. Нил, базирайки се на информация, събрана от местното население. Завръщайки се в Лондон, официално обявява пред Кралското географско дружество откриването на изворите на р. Нил, търсени от поредица пътешественици преди него. През 1860 г. оглавява нова експедиция към езерото Виктория, при която открива река Кагера, която се влива в езерото и река Кафу, приток на р. Виктория-Нил. Открива и мястото, откъдето чрез р. Виктория-Нил от езерото изтича великата р. Нил и го нарича Водопади Рипон. Спуска се по реката, а след това проследява пътя и по суша, като с това окончателно доказва твърдението си, че е открил извора на р. Нил.BBC, Historic Figures – John Hanning Speke (1827 – 1864) Въпреки това споровете по въпроса в Европа продължават до завръщането на експедицията на Хенри Стенли, кореспондент на вестник „Ню Йорк хералд“. Той предприема три експедиции в Африка, като при едната от тях установява очертанията на езерото Виктория и доказва твърденията на Спик.
Климат Климатът край езерото Виктория е екваториален, мусонен, с два дъждовни сезона през годината. Средната януарска температура е 22 °C, а средната юлска – 20 °C. Средногодишното количество на валежите е 1500 – 1600 mm. Първият дъждовен сезон протича през месеците март, април и май, а вторият – през октомври, ноември и декември. Наблюденията и измерванията на валежите по крайбрежието и по островите показват, че те са с около 30% по-високи във вътрешността на езерото, отколкото по бреговете му. Циркулацията на въздушните пластове над него става приблизително от изток на запад и е силно повлияна от духащия бриз, генериран от самото езеро. Тази циркулация често води до зараждане на купесто-дъждовни облаци над югозападните части на езерото и по тясна ивица земя от крайбрежието на около 30 km навътре в сушата. Това се дължи на съсредоточаването и издигането по западното крайбрежие на въздушни маси, довеждащи до бурни ветрове на западния бряг през нощта, и на източния вечерта. Характерно за езерото е появата и на силен щорм, предизвикван от ураганните ветрове по време на тропическите бури. Силната щормова активност над огромната открита площ на езерото и при сравнително малката му дълбочина, обезпечава добро разместване на слоевете вода по вертикала и насищането ѝ с кислород.
Поради общото засушаване на климата на планетата и интензивното обезлесяване на африканския континент, количеството и честотата на валежите започват да намаляват. В последните години в Кения, Етиопия, Сомалия, Еритрея и Джибути все по-рядко валят дъждове, стигайки почти до пълното им отсъствие. Това води до намаляване пълноводието на реките и до понижаване на нивото на езерата в този огромен район, включително и това на езерото Виктория. По данни на Международната продоволствена програма към ООН, поради тежките суши тези страни са останали с изключително ограничено количество вода. Заради липсата на дъждове пасищата са силно намалели, което рефлектира негативно върху животновъдството. Всичко това заплашва живота и здравето на почти 110 милиона души, живеещи в тази част на света.
Средномесечни и средногодишни валежи за периода 1956 – 1978 г. в милиметри Град Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Общо за годината Джинджа 64 85 141 195 140 69 70 83 100 141 161 87 1336 Ентебе 88 101 179 260 235 121 69 79 72 126 179 111 1620 Калангала 135 137 239 340 322 162 96 94 114 159 210 208 2216 Букоба 150 180 254 398 316 89 51 66 102 153 195 193 2147 Кагондо 119 152 219 362 234 47 26 40 94 115 201 161 1770 Мванза 102 114 156 177 71 16 15 21 25 99 158 146 1100 Мусома 59 84 123 182 101 24 21 22 31 53 117 78 895 Кисуму 71 98 155 234 175 79 63 90 84 87 139 102 1377
Хидрология и лимнология
Езерото се захранва предимно от дъждовните води, като от тях получава почти 80% от целия воден приток. Освен това в него се вливат многобройни реки, по-малки притоци и потоци. Средногодишният приток на води е 114 km3, независимо от източниците. От речните притоци се вливат около 16 km3, а от валежи – 98 km3. Ежегодните изпарения от повърхностния слой на водата достига до 93 km3 и само 18% изтичат през р. Виктория-Нил. Смята се, че за всички години на наблюдения, количеството изпарена вода годишно почти не се е променило. Средногодишната амплитуда на колебание на нивото на езерото е 0,3 m, а максималната годишна амплитуда, уточнена от 45-годишни наблюдения е 1,74 m
В езерото се наблюдават сезонни промени при обмена на водата между пластовете във вертикала.
Изследванията на баланса на водите в езерото Виктория са започнати през 1938 г. от Хърст и Филипс. Те се базират основно на промяната в нивото на водите му и по-малко на количеството дъждове, като ползват данни още от 1896 г., когато са започнали първите измервания на нивото на водата. Средногодишните валежи са уточнени на 1151 mm, притока на вода – на 276 mm, оттокът – на 311 mm. Според изчисленията от тези данни загубата на вода от изпарения се получава 1116 mm. Измерванията и оценките са твърди неточни, ролята на валежите е подценена, но въпреки това изводът за баланса на езерните води е сравнително точен.
По-широки проучвания са проведени през 1970 г. от Баулни и Бейкър, които подробно анализират компонентите на баланса на езерните води. От записите на 8 дълговременни станции в езерото стигат до извода, че средните годишни валежи достигат до 1650 mm. Данните са актуализирани от Института по хидрология през 1984 г., който отчита средно годишно количество на валежите за 1949 г. на 1281 mm, а за 1961 г. – 2201 mm.
В периода 1961 – 1964 г. в режима на езерото настъпва сериозна промяна. Тези години се характеризират с продължителни и обилни валежи, които повишават нивото на водите с 2,5 m. Височината на езерните води контролно се измерват винаги в станцията на град Джинджа, Уганда. Освен това през 1954 г. е построен язовирът Налубале („Водопад Оуен“), чрез стената на който се регулира оттокът към р. Виктория-Нил, което допълнително способства за повишаването на водното ниво. Това събитие довежда до създаването през 1967 г. на Организация за хидрометеорологични проучвания на езерата (СМО) като клон на Световната метеорологична организация (World Meteorological Organization) и Програмата за развитие на ООН (United Nations Development Programme). Тази организация следи развитието на езерните води, прави измервания и ги предоставя за по-нататъшни проучвания и изводи. До 1974 г. под нейната егида са изградени 25 метеорологични, 200 валежни и 45 измервателни станции.
След 1964 започва тенденция на намаляване на нивото на езерните води с изключение на 1979 г., когато то достига своя апогей от 13 m. Оттогава до 1995 г. нивото пада на 11,5 m, а през 1998 година отново достига 13 m.
Нивото на езерото зависи в голяма степен от количеството паднали дъждове. През последните години те са намалели, което се обяснява освен с общото затопляне на климата на Земята, също и с обезлесяването на Африка, както и на териториите покрай езерото. През 2010 г. нивото на езерото е достигнало най-ниското си равнище за последните 80 години като се е снижило почти с един метър в сравнение с това от 1990 г. Измервания на нивото на езерните води се провеждат от 1896 г. Повишения на нивото му са отбелязани през 1906 г. и 1917 г., но то остава сравнително стабилно до 1961 г.