Леа Пепо КоенУказ № 130 от 17.05.2001 г. за освобождаване на Леа Пепо Коен от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн (Обн. ДВ. бр.50 от 1 юни 2001 г.) (на латиница: Lea Cohen) е българска музиколожка и писателка, дипломат и политик.
Биография Родена е на 29 юни 1942 година в София в семейството на юристи от еврейски произход.Яни Милчаков, „Ти вярваш“ на Леа Коен“, електронно списание LiterNet, 28.11.2012, № 11 (156). Майка ѝ е Тинка Якова, а баща ѝ е Пепо-Йосиф Менахем Коен. Коен по професия е адвокат, а по-късно е председател на Втори състав на т. нар. Народен съд в Сливен.Горчева, Даниела. Пепо Менахем Коен – бурмичката в престъпната машина на т. нар. Народен съд, desebg.com, 28 март 2020 г., посетен на 4 април 2023 г.Константин Събчев, Къде е тя сега: Леа Коен пише по всяко време на денонощието. Телеграф, 27 Юни 2025 г.
Леа Коен завършва пиано и музикознание в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия.
През следващите години издава няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир ПипковКоен, Леа. Любомир Пипков. Биографичен очерк, София, Наука и изкуство, 1968, 119 с., както и редица преводи от френски език – критическото наследство на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и нидерландски автори. Редактор е в списание „Българска музика“, преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
През 1990 г. е избрана за депутат в VII велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС). След това е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001).
През ноември 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки.„Леа Коен и Фучеджиева в Клуба на Дора Габе и Багряна“, cross.bg, 4 ноември 2014 г.
През 2016 г. Леа Коен критикува със статия във вестник "Уикенд" идеята за паметник на кмета на София инж. Иван Иванов и сезира Изпълнителното бюро на организацията на евреите в България „Шалом“. Бюрото се събира на 27 октомври и излиза с решение, че организацията „няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов като бивш кмет на София“ („Еврейски вести“, 11 ноември 2016). По-късно "Шалом" променя позицията си, излиза с официално несъгласие и изпраща аргументирано писмо до Софийската община , обявявайки се против решението на Столичния общински съвет от 2011 г. за поставяне на негов паметник.
Художествено творчество
След 1996 г. Леа Коен започва да пише романи, като са публикувани: „Докато смъртта ни раздели“ (1996, 1999, 2014) „Кратката вечност на Алма М.“ (1997, 1998, 2014) „Флориада“ (1998, 2014) „Консорциум Alternus“ (2005) „Кандидат-президента“ (2007) „Близка връзка“ (2007) „Преследвачът на звуци“ (2008) „Сбогом, Брюксел“ (2011) „Събирачът на дневници“ (2014) „Рафаел“ (2017) "Жените от кино РоялЪ"(2019) "Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) (2022) "Приносът. Евреите за България" - фотографски документален албум (2023)
През 2012 г. написва документалната книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“, която на следващата година е издадена и на английски език в Скопие – „You believe: eight views on the Holocaust in the Balkans“.
Книгите ѝ са на съвременна тематика, разглеждат сложните интимни отношения в условията на болезнена съвременна действителност. Двата романа – „Консорциум Алтернус“ и „Кандидат-президента“ – носят черти на съвременен исторически трилър. „Близка връзка“ ги оформя в трилогия за трудния път на членовете и приятелите на едно семейство от края на Втората световна война до наши дни.
"Консорциум Алтернус" разказва трудната съдба на членовете на едно еврейско семейство преди войната и влиянието на тези събития върху слдващото поколение. Романът е преведен на немски и испански.
„Преследвачът на звуци“ е документална фикция за съдбата на няколко млади музиканти от края на 60-те години, след събитията на Пражката пролет, и опитът им да емигрират на Запад. Това е първа част от нова трилогия, посветена на емиграцията.
„Рафаел“ е документален роман върху гоненията на евреите през годините 1941-1944 и разказва историята на антисемитския процес срещу индустриалците Леон и Рафаел Арие, осъдени на смърт и обесени на 16 април 1943 г. в разгара на гоненията срещу евреите в царска България. Романът е преведен на гръцки. Върху романа има и написан сценарий.
Творби от Леа Коен са преведени на немски, испански, френски, английски, македонски, сръбски, албански, турски, гръцки и румънски език.
Бележки
Външни препратки От и за Леа Коен в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Леа Коен в Литернет Леа Коен в Литературен клуб
Леа Коен в Goodreads „Пианото на блок №31“, разказ от Леа Коен , сайт на Goethe Institut „Сълзите на царицата“ , сайт на Българския хелзинкски комитет, 28 юни 2012
Категория:Български писателки Категория:Български романисти Категория:Български музиколози Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Преподаватели в АМТИИ Категория:Български политици след 1989 година Категория:Посланици на България в Белгия Категория:Посланици на България в Люксембург Категория:Посланици на България в Швейцария Категория:Българи от еврейски произход Категория:Родени в София