Неврокопската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Гоце Делчев (със старо име Неврокоп, от където идва и името на епархията) и архиерейски наместничества в градовете Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич. От 19 януари 2014 година предстоятел на епархията с титлата митрополит Неврокопски е Серафим. Катедрална църква е храмът „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ в Гоце Делчев.

История В Notitia Episcopatuum на псевдо Епифаний (около 640 г.) епархията е на 16 място от автокефалните катедри на Вселенската патриаршия. Архиепископията не се споменава в Notitiae от X век.Raymond Janin, La hiérarchie ecclésiastique dans le diocèse de Thrace, in Revue des études byzantines, tomo 17, 1959, pp. 144-145.

Според Теодосий Гологанов епархията има апостолски произход, тъй като Никопол е този Никопол, в който Апостол Павел прекарва една зима.

Само двама епископи се споменават в първото хилядолетие: Йоан, който участва в Седмия Вселенски събор (Втори Никейски) в 787 г. и Николай или Сава, който взима участие в Константинополския събор в 879 – 880, реабилитирал патриарх Фотий I Константинополски.

Епископията понякога е независима, понякога подчинена на една от петте митрополии – Мелнишката, Сярската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Преди въздигането на Зъхненската архиепископия в митрополия в 1329 година, принадлежи към Филипи, след което е предадена на Зъхна, а по-късно на Сяр. В средата на XV век е издигната в митрополия.

Неврокопски митрополити + Име Име Години Самуил Σαμουήλ Йоасаф Ιωάσαφ споменат в 1564, 1575 – 1578 1593 – 1597 Даниил I Δανιήλ споменат през май 1590 г.Фонкич, Б. Л. Греческие грамоты советских хранилищ. – В: Проблемы палеографии и кодикологии в СССР. М., 1977, 252. Дионисий Διονύσιος споменат в 1593 Ананий Ανανίας споменат в 1606 и 1608 Антим I Άνθιμος Α' споменат в 1608 и 1609 Даниил II Δανιήλ Α' 1611 – 1622 Даниил III Δανιήλ Β' 1622 – 1626 Антим II Άνθιμος Β' споменат в 1628 Никифор I Νικηφόρος Α' споменат в 1643 Сисой Σισώης – 1655

В 1600 година със синодално решение на патриарх Матей II Константинополски епархията е понижена в епископия.Πατρινέλης, Χρ. Πατριαρχικὰ γράμματα καὶ ἄλλα ἔγγραφα καὶ σημειώματα τοῦ ΙΣΤ΄-ΙΗ΄ αἰῶνος ἐκ τοῦ κώδικος τοῦ Ἱέρακος (Ἐθν. Βιβλιοθ. Ἑλλ. 1474). – Επετηρὶς τοῦ Μεσαιωνικοῦ Αρχείου, 12, 1962, 124 – 127.

През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива епархията и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.

Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски, след присъединяването към нея на Разложка околия – дотогава част от останалата в България Самоковска епархия и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου), пряко подчинена на Вселенската патриаршия.

Неврокопски и Разложки архиепископи + Име Име Години Игнатий Неврокопски Ιγνάτιος 1882 – 1884 Хрисант Неврокопски Χρύσανθος 1885 – 1888

Архиепископията е въздигната в митрополия в 1888 година.

Неврокопски митрополити + Име Име Години Григорий Неврокопски Γρηγόριος 1888 – 1892 Никифор Левантаридис Νικηφόρος Λεβανταρίδης 1892 – 1894 Неофит Кидониевс Νεόφυτος Κυδωνιεύς 1896 – 1900 Никодим Хадзихристу Νικόδημος Χατζηχρήστου 1900 – 1903 Теодорит Васмадзидис Θεοδώρητος Βασματζίδης 1903 – 1907 Дамаскин Мосхопулос Δαμασκηνός Μοσχόπουλος 1907 – 1922 Филотей Лукидис Φιλόθεος Λουκίδης 1924 – 1935 Евгений Теологу или Вакалис Ευγένιος Θεολόγου ή Βακάλης 1935 – 1936 Василий Комвопулос Βασίλειος 1938 – 1941 (като драмски и неврокопски) Георгий Папагеоргиадис Γεώργιος Παπαγεωργιάδης 1942 – 1945 Агатангел Цаусис Αγαθάγγελος Τσαούσης 1945 – 1951

В 1938 – 1941 е слята с Драмската митрополия. В септември 1952 година е слята със Зъхненската в Зъхненска и Неврокопска епархия.

Екзархийска епархия

Неврокопската екзархийска епархия е създадена през 1894 година с берат на турското правителство. На 24 април същата година е ръкоположен и първият митрополит Иларион Неврокопски. По това време епархията има три околии (кази) – Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. Митрополит Иларион пристига в Неврокоп на 10 май и е посрещнат радушно от цялото българско население.

По време на Балканската война в 1912 – 1913 година в епархията действа Епархийски смесен съвет с членове Сава Попов, Л. Н. Икономов, Илия К. Лазаров, Божик Николов, В. Петров и секретар Н. А. Икономов. След Иларион, епархията временно е поверена на свещеник Сава Попов от Мелнишка епархия, а след Балканската война на митрополит Козма Дебърски. От 1 юни 1915 година за управляващ епархията е назначен струмишкият митрополит Герасим, а на 21 юни 1915 – неврокопски митрополит архимандрит Макарий,Окръжен държавен архив – Благоевград – „Пътеводител по архивните фондове 1805–1944“ София, 1978, Наука и изкуство, стр. 88 чието каноническо утвърждаване става на 27 март 1916 година.Митрополит Макарий

През Първата световна война, на 17 август 1916 година българските войски навлизат на гръцка територия и на 6 септември окупираните Сярско, Драмско и Кавалско са поверени в духовно отношение на Неврокопската епархия.

През 1920 година, след анексията на Струмица от Кралството на сърби, хървати и словенци, към епархията се присъединяват Петричка и Мелнишка околия, подведомствени дотогава на Струмишката епархия. В 1921 година седалището е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, но в 1928 година е върнато в Неврокоп. След смъртта на Макарий за неврокопски митрополит на 24 март 1935 година е избран епископ Борис Стобийски. В следните години седалището се местя няколко пъти между Неврокоп и Горна Джумая до 1951 година, когато с новия устав на Българската православна църква е установено в Горна Джумая, току-що прекръстен на Благоевград. Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 година по политически причини от низвергнат свещеник.Мъченишки кръст, Животописни бележки за Неврокопския митрополит Борис .

След падането на комунистическия режим, в 1994 година седалището е върнато в град Гоце Делчев (Неврокоп).

Неврокопски екзархийски митрополити и управляващи архиереи

+ Име Години 1. Иларион Неврокопски (24 април 1894 – 1912) Сава Попов (1912 – 1914) Козма Дебърски (1914 – 1915) Герасим Струмишки (1 юни 1915 – 21 юни 1915) 2. Макарий Неврокопски (21 юни 1915 – 7 юни 1934) 3. Борис Неврокопски (17 март 1935 – 8 ноември 1948) 4. Пимен Неврокопски (4 януари 1953 – 18 май 1992) Йоан Драговитийски (1991 – 1993) 5. Натанаил Неврокопски (24 април 1994 – 16 ноември 2013) Дометиан Видински (17 ноември 2013 – 19 януари 2014) 6. Серафим Неврокопски (9 януари 2014 – )

Манастири

+ Име Горнобрезнишки манастир „Свети Илия“ Гоцеделчевски манастир „Живоприемний източник“ Обидимски манастир „Свети Пантелеймон“ Петрички манастир „Света Петка“ Роженски манастир „Рождество Богородично“ Сандански манастир „Св. св. Козма и Дамян“ Тросковски манастир „Свети Архангел Михаил“ Хаджидимовски манастир „Свети Георги“ Чуриловски манастир „Свети Георги“

Външни препратки Неврокопска епархия – Официален сайт на св. Синод на БПЦ Неврокопска епархия – pravoslavie.bg Неврокопска света митрополия – Официална страница във facebook

Бележки