Злетово

Злетово () е село в община Пробищип, Северна Македония. Селото е известно с минното дело и се намира между градовете Щип и Кочани. Близо до Злетово се намира село Лесново и известният Лесновски манастир. Край Злетово са разположени и два метоха на Лесновския манастир - Злетовският и Зеленградският манастир.

География Землището на Злетово е 10,4 км2, от които земеделската площ е 915 хектара – 331 хектари обработваема земя, 491 хектара пасища и 143 хектара гори.Сайт на Община Пробищип.

Етимология Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име *Злѧта, развито от личното име Зълъ и наставката -ѧта. Сравними са личното име Милета < Милѧта, местното име Болетино от личното име Болета < Болѧта (сравнимо е руското местно име Болята).

История

На половин километър източно над Злетово е античната и средновековна крепост Градище.

Злетово е споменато за пръв път в 1019 година (τήν Σύλετοβάν) като част от Моровиздската епархия на Охридската архиепископия. В 1330 година е споменато като въ хорѣ злѧтовстѣи, а в 1353 година е споменато като вь земли слѧтовскои. Селото се споменава като Злетово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514. В 1558 година е спомената река Злетовщица (на Злетовштице).

Църквата „Успение Богородично“ е вероятно от първата половина на XVI век.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Злетово живеят 670 българи-християни, 230 турци и 20 цигани. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия.

В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злетово има 19 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 776 българи екзархисти и 184 патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.

Гробищната еднокорабна църква с по-скромни размери „Свети Илия“ е издигната в 1911 година, на южната страна от гробищата на рида Илиица. Църквата е изградена от сърбоманската община в селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Злетово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на Междусъюзническата война сръбски четници изгарят Долна махала.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 426 – 427, 429. (автор на раздела – А. Апостолов) По време на войната в селото са погребани 120 български военнослужещи.ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 37. След войната Злетово попада в Сърбия, а по-късно – в Югославия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Алексиев Анастасов от Кратово е български кмет на Злетово от 13 август 1941 година до 24 април 1943 година. След това кмет е Григор Ал. Миладинов от Кратово (26 юни 1943 - 9 септември 1944).

Според преброяването от 2002 година в Злетово живеят 2477 жители (1262 мъже и 1215 жени), които живеят в 733 домакинства.

Личности Родени в Злетово Георги Димитров (1893 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година Георги Леков (? – 1922), деец на ВМРО, заловен в сражение и застрелян от сръбските власти Димитър Мойсеев Антонов (1879 – ?), капитан от Българската армия Ефтим Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов на 2 пъти„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35, 43 Ибош чауш, турчин, деец на ВМОРО Милан Генов (1877 – 1928), фармацевт, жертва на сръбските власти във Вардарска Македония Михаил Антонов, български художник Михаил Д. Рударчев, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 Славчо Абазов (? – 1928), кратовски войвода на ВМРО Стоян Тарапуза (р. 1933), северномакедонски писател Тасе Милосов (1872 – 1908), кратовски войвода на ВМОРО

Починали в Злетово Боян Стефанов Пенчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29 Боян Тенев Ковачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война Тодор Поптрайков Прокопиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 55

Бележки

Категория:Села в община Пробищип