Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.
Биография Роден е на 17 юни 1932 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна.
През 1955 г. завършва руска филология в Софийския държавен университет и става учител по руски език в Дългопол. През 1957 г. се премества в София и започва работа като редактор във в-к „Народна младеж“, в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“ и като главен редактор на сп. „Пламък“.
През 1951 – 52 г. публикува първите си стихотворения.Биографична справка за Андрей Германов , мемориален сайт germanov.info.
Превежда стихове от повече от 90 руски, украински, беларуски и др. поети, между които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Семьон Надсон, Александър Блок, Сергей Есенин, Александър Твардовски, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.
Автор е на десетина книжки със стихове и поеми за деца. Най-известните от тях са „Всяка заран“, „Огледалце“, „Олелии“, „Змей на вратата“ и „Чешмата под снега“. Стихосбирките му за деца са илюстрирани от Михалис Гарудис, Мира Йовчева, Иван Димов, Красимира Михайлова.Биографична справка за Андрей Германов , сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
Умира в София от инсулт през 1981 г.
Отличия 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
Посмъртно признание
През 2007 г. община Варна учредява награда за млад автор на името на Андрей Германов, чийто първи носител е Павел Цветков.Поезия на Павел Цветков , сп. „Простори“, ноември 2007 г.
През 2010 г. е поставена паметна плоча върху стената на сградата, в която живее в София, на ул. „Венелин“ 24.„Откриване на паметна плоча на поета Андрей Германов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 ноември 2010 г.
Творчество По-важни книги: 1962 – „Работнически влак“ (стихове) 1964 – „Родов герб“ (стихове) 1965 – „Равноденствие“ (стихове) 1967 – „Да ме запомниш“ (стихове) 1970 – „Преображения“ (стихове) 1970 – „Като въздишка“ (лирика) 1970 – „Мост“ (стихове) 1974 – „Четиристишия“ (стихове) 1974 – „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Иван Николов) 1976 – „Нови четиристишия“ 1979 – „Самоубийствено живеем“ 1981 – „Шаячни момчета“ (спомени)
Бележки
Външни препратки От и за Андрей Германов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Поезия и писма на Андрей Германов в Литернет Из „Четиристишия“ на Андрей Германов , litclub.com
За него Антоанета Алипиева, „А нима това беше животът?“ (Андрей Германов)“ , LiterNet, 21 февруари 2004 г. (първа публикация в Антоанета Алипиева, „Четене на себе си“, Варна, 1998) Найден Вълчев, „Думи за Андрей Германов“ , в-к „Литературен форум“, броеве 5 – 9, 2001 г. Найден Вълчев, „Слънчевият мъжки глас на поезията. Странички за Андрей Германов“ , в-к „Нова Зора“, бр. 20, 22 май 2007 г. Никола Иванов, „Поезията на Андрей Германов“, „Литературен свят“, бр. 48, февруари 2013 г. Кирил Момчилов, „Да нарисуваш пролетна гора: Как Андрей Германов написа стихотворение по... поръчка?“, в-к „Дума“, бр. 161, 16 юли 2011 г.
Категория:Български поети Категория:Български преводачи Категория:Преводачи от руски език Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в област Варна Категория:Починали в София Категория:Починали от инсулт Категория:Погребани в Централните софийски гробища