Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Северна Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година. В 1880 година завършва Военното училище в София.

Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. След войната остава инвалид и заради това и заради пословичната му твърдост получава прякора Игнатий Лойола.

Служи в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-и и 6-и пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 година и се отдава изцяло на каузата на Върховния македоно-одрински комитет на генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.

След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието, като е началник на въстаническия щаб. Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.

По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. В 1905 година отново навлиза с чета в Македония. След Младотурската революция в 1908 година отново заминава за Македония, за да придобие впечатление от резултатите от Хуриета.

След завръщането си в България продължава да работи за македонската революция. Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен.Енциклопедия България, том 4, София, Издателство на БАН, 1984. Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.

Умира на 12 април 1915 година.Свободен глас, Варна, бр. 16, 26 април 1915, с. 2 Михаил Думбалаков го нарича „голям българин и витяз на духа... един от малкото избрани водачи на македонската революционна борба“.

Военни звания Подпоручик (30 август 1880) Поручик (30 август 1883) Капитан (24 март 1886) Майор (2 август 1890) Подполковник (1894) Полковник

Външни препратки „Македонското Дело. Мемоар изпратен до Министерския съвет от името на една група Македонски дейци“, Русе, 1901 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Прилеп Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ Категория:Втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български полковници Категория:Починали в София Категория:Участници в Горноджумайското въстание