Бановка, по-рядко Банова (, , ) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището му заема площ от 1.56 км2. Кмет на селото е бесарабският българин Виктор Генчев.
География Селото се намира в историко–географската област Буджак, в южната част на Бесарабия. То е разположено на 29 км източно от град Болград.
История Бановка е основана в 1821 година от българи, преселили се от Измаил.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15. Според някои източници от българските земи преселниците произхождат от село Чоба. През 1835 година в Бановка са регистрирани 84 семейства с 510 жители (260 мъже и 250 жени). 12 от семействата (57 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. В 1839 година в селото е изградена църквата „Света Троица“.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774 – 1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 265, 275..
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Бановка попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище,Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216. в което за известно време учителства книжовникът Богдан Манчев от Свищов. През 1861 – 1862 година жители на Бановка се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия,Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 242, 245, 265, 270. както и село Марина.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
На 15 септември 1863 г., в Бановка е роден големият български военачалник, блестящ кавалерийски командир и освободител на цяла Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев.
През 1878 година Бановка отново е включена в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 150 къщи, 980 жители, притежаващи 3779 десетини земя.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
През 1918 – 1940 и 1941 – 1944 година Бановка отново е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите на Бъняса са 1.507 души, от които 1231 българи (81,69%), 175 руснаци (11,61%), 94 румънци (6,24%), 6 гагаузи и 1 поляк.
От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През март 1941 година 58 семейства създават колхоз.„Банновка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 383.
От 1944 до 1991 година Бановка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.
Население Населението на селото възлиза на 1211 души. Гъстотата е 776,28 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.
Численост на населението според преброяванията през годините: 1835 – 510 души 1852 – 766 душиНоваков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 434. 1930 – 1507 души 2001 – 1211 души
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 1211 100,00Български 1082 89,34Руски 62 5,11Украински 48 3,96Молдовски 12 0,99Гагаузки 4 0,33Немски 1 0,08Други 2 0,16
Личности Личности, родени в селото: Иван Колев (1861 – 1917) – български военен деец, герой от Първата световна война Иван Стоянов (1935 – 2016) – български филолог Марин Пундев – български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Бележки
Външни препратки
Топографска карта на село Бановка във vlasenko.net
Категория:Села в Одеска област Категория:Селища в Болградски район Категория:Български селища в Украйна