Виктор Маринов Пасков е български писател, музикант, музикален критик и кинодраматург, работил в Берлин.
Биография Младежки години Пасков е роден в София на 10 септември 1949 г. Не успява да завърши гимназия в родния си град. Заминава при баща си, който работи като музикант в Германия.
В студентските си години пее джаз по клубове и барове, свири на китара и саксофон. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г. След дипломирането си работи в Източна Германия (Лайпциг, Фрайбург, Рощок) като композитор на театрална музика, оперен певец (бас баритон) и критик.
80-те години През 1980 г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987 г. От 1987 г. е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.
90-те години През 1990 – 1992 г. живее в Париж – отглас от това може да се открие в разказа „Биг бизнес“. След връщането си в България е директор на Бургаския театър и програмен директор на Българската национална телевизия.
През 1995 г. става директор на Българския културен център в Берлин, но през 1998 г. напуска поста със скандал. След проведена ревизия, през март 2000 година Министерството на културата дори завежда съдебен иск срещу него за 2208 германски марки, изразходвани неправомерно за самолетни билети и медицинско обслужване. В отговор на това той обвинява ведомството и лично министър Емма Москова, че делото е политически мотивирано.
Последни години През пролетта на 2002 г. Виктор Пасков отново става директор на Културния център в Берлин, след проведен конкурс с участието на още 9 кандидати. През следващите години той е замесен в няколко скандала (текста на поканите за прощалното тържество при изтичането на мандата на посланик Николай Апостолов, приемането и в последния момент спирането на изложба на живеещия в Германия български художник Димитър Войнов, сред чиито платна трябвало да бъде изложена и огромната картина „Париж бар“ (8 х 1,50 м), в която е изобразена оргия на берлинския светски елит с голия кмет на Берлин Клаус Воверайт в центъра на композицията,„Отхвърлен художник вини Виктор Пасков в страхливост“ , в. „Сега“, 19 ноември 2002 г. изхвърлянето от Центъра на инсталациите на участниците в международния проект Ostensiv преди края на проекта,„Скандал с директора на Българския културен институт в Берлин“, Vesti.bg, 19 юли 2002„За скандала с директора на културния ни институт в Берлин – още гледни точки“ , Vesti.bg, 29 юли 2002), в резултат на които през октомври 2004 година е уволнен дисциплинарно.
През 2006 г. Виктор Пасков подкрепя активно кампанията на кандидата за президент Георги Първанов. През същата година е назначен за културен аташе на България в Швейцария.
През лятото на 2008 г. публикува в списание „Еуропео“ свой коментар на статия на Георги Господинов, посветена на годишнината от обществените събития от 1968 година и тяхното отражение в България. В него Пасков използва остри лични нападки срещу Господинов и неговото поколение.Виктор Пасков, „Тъпият номер с човешкото лице“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г. Публикацията предизвиква полемика в медиите, в която се включват и други писатели – Мирослав Бърдаров,Мирослав Бърдаров, „Много отворено писмо до Виктор Пасков“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г. Румен Янев,Румен Янев, „Моята 68-а“, в. „Новинар“, 20 юни 2008 г. Любен Лачански,Любен Лачански, „Спомен за дати, ефрейтори, генерали, други прилепала, покойници и събития“ , в. „Новинар“, 23 юни 2008 г. Вера Траянова,Вера Траянова, „Граматика на грешките“ , в. „Новинар“, 23 юни 2008 г. Димитър Бочев,Димитър Бочев, „От двата края на веригата“ , в. „Новинар“, 2 юли 2008 г. Леа Коен.Георги Господинов, „Право на отговор: Роден през 1968“, в. „Новинар“, 19 юни 2008 г.Виктор Пасков, „Noli me tangere!“ , в. „Новинар“, 20 юни 2008 г.Леа Коен, „Тодор Живков за Пражката пролет: Ционизмът е превзел Чехословашката компартия“ , в. „Новинар“, 22 август 2008 г. Паралелно с полемиката за 1968 година Пасков влиза в публичен конфликт и с Мартин Карбовски по повод рекламната кампания на неговата книга „Антология на живите“.Мартин Карбовски, „През к**а ми е Виктор Пасков“ , интервю на Калина Томова, електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.Виктор Пасков, „Подпали София, Карбовски!“ , електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.
На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак на белите дробове.„Почина писателят Виктор Пасков“, Vesti.bg, 17 април 2009Люсиена Крумова, „Виктор, който вече е на небето“ , в. „Стандарт“, 18 април 2009Бойко Ламбовски, „Балада за Виктор Пасков“ , в. „Сега“, 18 април 2009 г.Мила Вачева, „Уреди ми погребение, поръча Виктор Пасков“, в. „24 часа“, 18 април 2009 г.Евелина Здравкова, „И Виктор Пасков отлетя там, на небето“, в. „Марица“, 17 април 2009 г."Viktor Paskov: Bulgarian writer" , The Times, 30 април 2009. Погребан е в Централните софийски гробища.
Творчество От малък Виктор Пасков проявява интерес към литературата и публикува първите си стихотворения в списание „Родна реч“ през 1968 г.: „Женски портрет“ и „Родна реч“. По-късно в сп. „Пламък“ са отпечатани „Есенна приказка“, „Дъжд в петък“, „Реквием за градинаря“ (1977, №12) и „Голямата дойна“, „Тържествена дойна“ (1979, №7). Първият му разказ е отпечатан в сп. „Септември“: „Конкретни чувства“ (1982, №11).
Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986), която съдържа новелите „Невръстни убийства" и „Мартина". Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.
Втората, повестта „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция (1991) и е преведена на много европейски езици. Обявена е за бестселър на годината от Женевската телевизия. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.Стотицата , сайт на БНТ
Романът „Германия – мръсна приказка“ е своеобразно продължение на „Балада за Георг Хених“, понеже отново се разглеждат проблеми за човека и изкуството. Разказва се за деветнайсетгодишен младеж, отишъл в Германия с големи очаквания. Разочарованието му е пълно, понеже творецът е унижаван, незабелязан и дори музикантите трябва да контрабандират, за да се прехранват.
Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).Победител 2005 , сайт на наградата „Хеликон“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г.
Личен живот Пасков има 4 брака: учителката по руски език в Лайпциг Ингрид, французойката Мари Врина (1990)„Мари Врина – Превеждам само това, което обичам“, Марта Монева, kultura.bg, „Култура“ / брой 8 (3001), октомври 2023 г. – литературовед и преводач на българска литература на френски, професор във френския Национален институт за източни езици и цивилизации (), Мартина и цигуларката Пенка Паскова.„Литературният историк Лъчезар Ганев: Виктор Пасков умря няколко дни, преди да се ожени за пети път“, интервю на Венелин Митев, 18 март 2011
Има 2 деца: Александър и Никол.
Книги Оригинални издания „Невръстни убийства“ (1986; 2 изд. – 1997, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 177 с., ISBN 978-954-07-0652-8) „Балада за Георг Хених“. София: Български писател, 1987. „Ций Кук“. Велико Търново: Абагар, 1991, 102 с. (ISBN 954-427-007-8) „Германия – мръсна приказка“. София: Христо Ботев, 1992, 220 с. (ISBN 954-445-076-9) „Аутопсия на една любов“. София: Библиотека 48, 2005Виктор Пасков, Из „Аутопсия на една любов“, Литературен клуб, електронна публикация на 22 октомври 2022.Борислав Гърдев, „Мръсните приказки на Виктор Пасков“, рец. в LiterNet, 19 юни 2006.Ангел Игов, „Аутопсия на една обида“, рец. във в-к „Култура“, бр. 32 (2691), 22 септември 2006. „Гледната точка на Гоген“. София: Захарий Стоянов, 2008 (ISBN 978-954-09-0180-0) „Стихотворения“. София: Сиела, 2022 (ISBN 9789542840244)
Избрано, събрано „Алилуя“. София: Захарий Стоянов, 2001 (ISBN 978-954-09-0252-4)
Преводи на други езици Victor Paskov, Ballade pour Georg Henig, traduit du bulgare par Marie Vrinat, Mass Market Paperback, Publisher Rivages, poche edition, 1990, 176 pp. (ISBN 978-2-86930-413-0) Victor Paskov, A Ballad for Georg Henig [Paperback], trans. R. Sturm (Translator), Publisher Peter Owen Ltd, 1990, 160 pp. (ISBN 978-0-7206-0796-3) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduction Marie Paskov, Editions de l'Aube, Collection Regards Croises, 1992, 269 pp. (ISBN 2-87678-096-8) Viktor Paskow, Viola d'amore, Aus dem Bulg. von Wolfgang Köppe, Leipzig: Kiepenheuer, 1993, 183 S. (ISBN 978-3-378-00526-6) Paskov, Viktor: Viola d’amore, Aus dem Bulg. von Harald Fleischmann. Leipzig: Gustav Kiepenheuer, 1993. Victor Paskov. Big business. Traduction Marie Marie Vrinat-Paskov, Saint-Nazaire: MEET, 1993, 88 p. Viktor Paskov, Balada o Georgu Henychovi, priklad Vladimír Kříž, Volvox Globator, 1997, 125 s. (ISBN 978-80-7207-095-4) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduit par Marie Vrinat-Nikolov, Editions de l'Aube, 1998, 276 p. (ISBN 978-2-87678-096-5) Viktor Paskov, En violin til Vorherre: roman [Danish] / Helle Dalgård / Århus: Husets Forlag, 2003, 149 p. Viktor Paskov, Georg Henih'e Balad. Çev. Hüseyin Mevsim, Kul Sanat Puplications, Istanbul, 2008 (ISBN 978-975-8996-85-8) Viktor Paskow, Autopsie (Roman), Übersetzung Alexander Sitzmann, Verlag Dittrich, Edition Balkan, Berlin, 2010, 360 S. (ISBN 978-3-937717-51-7)
Киносценарии „Ти, който си на небето“ (1990) „Индиански игри“ (1990) „Пльонтек“ (1991) „Духове“
Източници
Външни препратки От и за Виктор Пасков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Преводни литературни заглавия от български, издадени в периода 1989 – 2010 на 39 езика – Библиография на фондация „Следваща страница“
Текстове на Виктор Пасков „Балада за Георг Хених“, роман „Хаймве“, разказ, сп. „Пламък“, брой 7&8/ 2001 г. Непубликувани приживе ранни стихотворения , в. „Литературен вестник“, год.19, бр.29, 29 септември 2010. „Лот в ексил“, есе, в. „Култура“, бр. 10 (1807), 8 март 1991 г. Швейцарски есета, Provo.bg, 16 април 2017 г.
Интервюта „Виктор Пасков: Да чуеш абсолютния тон“, интервю на Маня Попова и Екатерина Дочева, в. „Култура“, год. L, бр. 7 (2667), 23 февруари 2006, с. 5 „25 въпроса: Виктор Пасков“ (август 1998), анкета на Румяна Таслакова, сп. „In Spiro“
За Виктор Пасков Критика за Пасков в Liternet.bg Стела Стоянова, „Виктор Пасков единакът“ , в. „Стандарт“, 20 май 2006 г. Красимир Дамянов, „Студентът по Хармония (Спомен за Виктор Пасков)“, в. „Монитор“, 23 април 2009 г. Красимир Дамянов, „Ти, който си на небето“, електронно списание „Литературен клуб“, 15 януари 2022 г. Александър Андреев, „Минибалада на Виктор Пасков“, Deutsche Welle, 21 април 2009 г. Иван Гранитски, „Играещият човек Виктор Пасков“ , в. „Труд“, 24 май 2009 г. Петър Маринков, „Колкото повече спомени, толкова повече легенди“, в. „Труд“, 15 април 2010 г. Йордан Ефтимов, „Краят на маразма“, електронно списание „Либерален преглед“, 3 февруари 2011. Захари Карабашлиев, „Спомен за Виктор Пасков“, в блога на писателя Захари Карабашлиев, постнато на 28 април 2009 г. Преслав Ганев, „Измерения на секса в „Германия – мръсна приказка“ и „Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков“ , в блога „Литературата днес“, постнато на 16 октомври 2009 г.
Категория:Български автори на разкази Категория:Български сценаристи Категория:Български романисти Категория:Български поети Категория:Български музикални критици Категория:Български саксофонисти Категория:Български оперни певци Категория:Български композитори Категория:Български джаз певци Категория:Български китаристи Категория:Германски музикални критици Категория:Германски саксофонисти Категория:Германски оперни певци Категория:Германски композитори Категория:Германски джаз певци Категория:Германски китаристи Категория:Български журналисти Категория:Български дипломати Категория:Българи в Швейцария Категория:Българи в Германия Категория:Родени в София