Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (; , Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
География Градът е разположен на 430 m надморска височина, в западното подножие на Шапка (Титарос) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).
История Средновековие
В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София, 1927, стр. 681
В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.
Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X, църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век, а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.
В Османската империя
В 1528 година Сервия има 1075 домакинства с 4838 жители.
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822):
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сервия (Σέρβια) живеят 1000 гърци елинофони, 250 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се, и 2000 турци.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сервия (Σέρβια), център на Серфидженския санджак, има 2000 гърци и 2000 мюсюлмани.
В Гърция
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.
В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.
+ Прекръстени с официален указ местности в дем Сервия на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Треблики или Треплики Τρεμπλίκι Амбелия Άμπέλιαместност на СЗ от Сервия Булсико Μπουλσίκο Просилиакон Προσηλιακόν Табак баир Ταμπά Μπαΐρ Синорон Σύνορονвъзвишение на ССЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица (332,6 m) Янозлу Γιανοζλοϋ Амудес Άμμοΰδεςместност на СЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица Борандза Μποράντζα Потамия Ποταμιάместност на С от Сервия на десния бряг на Бистрица Махмут Μαχμούτ Стратопедон Στρατόπεδονизвор на ССИ от Сервия
Личности
Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.
Литература Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956. Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350 – 1912. Τόμος Α', 1350 – 1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.
Бележки