ЛГБТ историята описва хомосексуалните култури по света, проследявайки в исторически план примерите на еднополова любов и сексуалност от времето на античните цивилизации до наши дни.
Трябва да се отбележи, че ЛГБТ историята е белязана от преследвания и погрешни разбирания и често е била подлагана на оспорване или забрана.
ЛГБТ историята може да се разглежда и като история на социалните нагласи спрямо дадено поведение, възприемано като „отклоняващо се“, като по този начин тя става значима и от социологична, антропологична, политическа и в известна степен дори философска гледна точка. По тази причина в сториографията съществува течение, специализирано именно в ЛГБТ история.
Древна история Отношението на класическия свят към хомосексуалното поведение безспорно се различава от сегашното. В древността, отношението на обществото към хомосексуалния акт не се базирало на това, какъв е полът на сексуалния партньор, а по-скоро на това каква е сексуалната роля на мъжа, който участва в него (активна или пасивна). Активната роля се смятала за признак на мъжественост, дори и в рамките на една хомосексуална връзка, докато към пасивността, във всичките ѝ форми, обществото се отнасяло презрително.
Друга съществена разлика е това, че в древността законността на хомосексуалния акт не се определяла въз основа на това дали е достигната така наречената законова възраст от страна на партньорите, а въз основа на спецификата на личния статус (свободен гражданин или роб) на пасивния партньор. Сексуалните действия се смятали за законни в случай, че пасивната роля се поемала от роб, но когато тя била поемана от свободен гражданин, актът се смятал за незаконен. От тази гледна точка, идеята за stuprum (от латински: незаконен полов акт) по взаимно съгласие, термин, който в римското право означава полов акт по взаимно съгласие, но забранен от закона.
Трета съществена разлика представлява идеята за брака. В античността бракът представлявал преди всичко вид договор, чиято цел била постигането на определени облаги или печалба, като например сдобиване с потомство, което да издържа родителите в старините им, или сключване на политически съюз, прехвърляне на имущество или увеличаване на военната мощ на общността. Брачната институция не се възприемала като желанието на даден член на обществото да институционализира личните си чувства на любов към някого. Ако между съпрузите се зароди любов, преди или след брака, това било нещо позитивно, но не и предпоставка за сключване на брак. Поради тази причина бракът в античността бил една задължителна за всеки член на обществото церемония. Ексклузивната хомосексуалност се позволявало на малко хора, тъй като бракът бил задължителен дори и за богатите – ако не поради финансови, то по династични причини.
Древна Гърция и Древен Рим Въпреки че между Древна Гърция и Древен Рим съществуват определени разлики относно отношението към хомосексуалността, двете култури могат да бъдат обособени в една група, тъй като от концептуална гледна точка тези разлики не са значими. Гърците често обяснявали хомосексуалната любов със специфични философски или артистични теории, които не се откриват в Древен Рим. Римляните от своя страна имали значително по-директно отношение към сексуалността и не изпитвали нужда да прибягват до философски или артистични оправдания. Въпреки това, начинът по който римлянинът възприемал момчето, обект на своите сексуални желания, не се различавал съществено от този на древните гърци. Съществената промяна в отношението към хомосексуалността не настъпва с преминаването от гръцката към римската култура, а с преминаването от елинската към християнската култура.
Първите писмени свидетелства относно хомосексуални взаимоотношения се отнасят до педерастични връзки, т.е. връзка между възрастен мъж (ерастес) и младо момче (ероменос). И двамата партньори били ръководени от любовта, символизирана от Ерос, като ерастес предлагал обучение, съвети и подаръци на своя ероменос, който ставал по принцип негов ученик и асистент. Kenneth J. Dover, а впоследстие и Michel Foucault, предполага, че навремето не е било желателно еременос да изпитва хомосексуални желания, тъй като според него това не било признак за мъжественост. Теорията на Dover обаче поставя доста въпросителни, имайки предвид любовната поезия навремето, в която се говори за едни доста по-емоционални и сантиментални връзки, от това, което определят изследванията в миналото.
Някои учени говорят за това, как древните гърци вярвали, че семето, т.е. спермата, е източник на знание и мъдрост, поради което тези връзки имали за цел да се даде насока на младия ероменос. Много организации подчертават факта, че педерастичните връзки в древността нямат нищо общо с хомосексуалността в нашето съвремие, тъй като те били насочени и към деца. Все пак критиците отбелязват, че тогавашните педерастични връзки не включвали деца, а само полово съзрели юноши, поради което терминът не трябва да се бърка с педофилия.
С преминаването по времето на късната Римска империя от паганизма към християнството, се налага християнският възглед за хомосексуалността като престъпление (stuprum), но интересно е да се отбележи, че терминът, с който се оправдавала присъдата над хомосексуалността не е християнски (stuprum е термин, който се заема от гръцката философия, а не от еврейската теология).
Със забраната на хомосексуалността до известна степен се целяло и да се защити пасивният партньор от социалното опозоряване, до което пасивността водела. Християнството се борило с идеята, че някои хора (свободните) имат право да използват тялото на друг човек (роб) по всякакъв начин. При подобни обстоятелства било съвсем естествено да се осъди един акт, който самият езически манталитет определял като stuprum (незаконен), дори и той да се извършвал по взаимно съгласие. Трябва все пак да се подчертае също, че яростното отхвърляне на хомосексуалността от страна на християнството се дължи и на неговото категоричното противопоставяне на материалния и телесен свят, което е налице и при хетеросексуалността – половият акт се позволява единствено с цел зачатие. Ето защо не може просто да се каже, че християнството преобръща езическия сексуален морал, тъй като се касае за едни много по-сложни, неясни и противоречиви културни промени.
В действителност много гръцки философи били категорично против хомосексуалността, така че в много от случаите християните трябвало просто да възобновят техните осъдителни аргументи и принципи и да ги използват наново, затвърждавайки ги чрез авторитета на Библията, използвайки например легендата за разрушаването на Содом и Гомор.
Древен Китай и Япония Сведения за хомосексуалността в Китай съществуват още от древността. Ученият Pan Guangdan заявява дори, че почти всички императори от династията Хан са имали един или повече мъже като сексуални партньори. Съществуват и сведения относно лесбийството, въпреки че в по-малък обем. Хомосексуалността била доста популярна по времето на династиите Сонг, Минг и Чин. Хомосексуалните хора в Китай не са били подлагани на особени гонения, както се случва например в средновековна Европа.
Любовта между хора от един и същи пол била отбелязвана чрез изкуството; много примери за това са оцелели от Великата културна революция и дори и да не са останали внушителни статуи, все още в много частни колекции могат да се открият най-различни изображения върху коприна или пергамент.The World History of Male Love музей на изображенията с хомосексуална тематика в Китай
В Япония на много места в характерната за периода Хейан дневникова литература намираме препратки за хомосексуална любов. Има произведения, в които се описват дори хомосексуалните връзки на императора. На други места се споменават и „проблеми свързани с идентичността“, т.е. истории за момче, което се влюбва в едно момиче, като по-късно се оказва, че момичето е мъж, преоблечен като жена.
Средновековие Еднополовите научни „империи на интелекта“ били нещо типично за средновековната арабска и еврейска култура, както може да се види от тяхната поезия относно еднополовата любов.
Според John Boswell, автор на предизвикалата доста дискусии книга Christianity, Social Tolerance and Homosexuality (Християнство, социална толерантност и хомосексуалност)(New Haven: Yale University Press, 1980), през Средновековието са съществували християнски манастирски общности и други религиозни ордени, където хомосексуалността процъфтявала. Според Chauncey и други (1989 г.), тази книга „предлага една роволюционна интерпретация на Западната традиция, говорейки за това, че Римокатолическата църква не е заклеймявала в хода на историята хомосексуалните хора, а по-скоро, поне така е било до началото на 20 век, не се е безпокояла особено относно хомосексуалността, като дори я е приемала радушно“.
Boswell е също така и автор на книгата Same-Sex Unions in Pre-Modern Europe (New York: Villard, 1994), където той говори за това как ритуалът adelphopoiia (побратимяване) може да се приеме като доказателство за това, че отношението на християнската църква към хомосексуалността се променило с течение на времето, като в ранното християнство в определени случаи еднополовите връзки били приемани. Все пак има много учени, които не приемат и критикуват тези идеи на Boswell.
Северна Америка Преди да влязат в контакт със западните цивилизации, коренните американски племена говорели за съществуването на трети пол.Califia, Patrick (2003) Sex Changes The Politics of Transgenderism, Cleis Press INC., California, ISDN 1-57344-180-5 Този трети пол включвал представителите на „Berdaches“ (Два духа) (пренебрежителното название на генетичен мъж, който изпълнява женска роля) и „Минаващи жени“ (генетична жена, която изпълнява мъжка роля). Думата berdache не е американска местна дума, по-скоро по този начин европейците наричали местните, които изпълнявали ролята на трети пол в различните племена. Все пак не във всички американски племена имало транссексуални хора.Katz, J. (1976) Gay American History: Lesbians and Gay Men in the U.S.A. New York: Thomas Y. Crowell Company
Известен е един случай на berdache от племето мохаве, който бил убит. Sahaykwisa казал на другите мохави, че някакъв бял човек го превърнал в мъж чрез магия, след което Sahaykwisa си взел за любовници няколко жени. Впоследствие обаче Sahaykwisa бил изнасилен и убит от група мъже.Williams, Walter L., (1986) The Spirit and the Flesh: Sexual Diversity in American Indian Culture, Boston: Beacon Press
Katz продължава като говори за съществуването сред американските племена на „интимни връзки между мъже, които често продължавали през целия им живот“, както и за „хомосексуални връзки между възрастни мъже и юноши“ (педерастия).
Модерна история Френската революция и Кодекс на Наполеон Френската революция отменя през 1791 година, на базата на философските принципи на Илюминизма, всички онези така наречени въображаеми престъпления, като вещерството, ереста, а също така и содомията.
Кодексът на Наполеон запазва това положение, въпреки че биват въведени няколко ограничителни полицейски мерки, касаещи нарушаването на обществения морал, които можели да бъдат използвани и за потискане на хомосексуалността.
Това решение на Наполеон оказва един значително продължителен ефект, създавайки в Европа от една страна една група от държави, почти всички католически, които приемат Наполеоновия кодекс и в които хомосексуалният акт по взаимно съгласие между двама възрастни престава да бъде престъпление, като от другата страна остават онези държави, предимно протестантски, в които мъжката хомосексуалност продължава да бъде престъпление. Подобна ситуация поставя началото на един широкомащабен секс туризъм, при който хомосексуални мъже от Северна Европа ходели в католическите южни страни, за да си търсят любовници.