Луке (понякога Лукье или Луки, ) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География Луке е разположено в близост до границата със Сърбия, в областта Славище по течението на река Добровница (Киселичка река), в източното подножие на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка. Съставено е от няколко разпръснати из планината махали.
История В края на XIX век Луке е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лукьѐ е населявано от 980 жители българи християни. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век. Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луке има 1080 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
През учебната 1893 – 1894 година училището в Луке е едно – мъжко. Броят на учениците в него е 35, всичките в първо отделение. Учителят в селото е един.Статистика на българскитѣ училища въ Европейска Турция (Македония и Одринско) за Учебната 1893 — 1894 година, Пловдив, 1895, с. 30-31.
На 26 септември 1903 година османски войски, настанени край Лукье, в отговор на опит за преминаване на границата от чета на ВМОРО навлизат в българска територия, ограбват българския граничен пост Караманица, както и една от махалите на село Караманица, Босилеградско, днес в Сърбия.
През ноември 1905 г. селото (общо 140 къщи) е принудено от четите на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско. През 1910 година сръбската пропаганда постига нови успехи, като успява да наложи на по-голямата част от селото сръбски свещеник.Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498, 500. През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
По време на Първата световна война Луке е част от Подържиконска община и има 840 жители.
През 1942 година в Луке местното население създава Православно християнско братство „Свето Благовещение“.
Според преброяването от 2002 година селото има 338 жители.
Националност Всичко северномакедонци 337 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Луке Арсо Якимов, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година Станоя Якимов Георгиев, кметски наместник в периода на българското управление от 1941 до 1944 годинаЦДА ф.648К Серафим Велянов Петров, редник в допълняющ македонски полк, 8-а рота, загинал 1917 година в СкопиеДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 12, 13 Христо Коцев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година
Бележки
Категория:Села в община Крива паланка