Стенче (; ; ) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.
География Селото се намира в областта Горни Полог, в склоновете на Сува гора, на десния бряг на реката Вардар. Село Стенче се намира между селата Вълковия и Теново. Селото е на 25 km южно от Тетово и на 14 км северно от Гостивар. Дели се на четири махали - Горна, Долна, Янкоска и Бутурска.Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 159.
История
На 1 km източно над Стенче е къстоантичната и средновековна крепост Градище.
В 1896 година Гьорче Петров отбелязва народно предание, че близо до селото се е намирала крепостта Стена, чието име е пренесено на днешното село Стенче. Според местни предания, записани от Йован Трифуноски, старото селище - Стенье, се е намирало по-надолу от днешното, край Вардар и е било разрушено от турците при завладяването на Полог. Родовете, чиито предци са живели на старото място, са Сакаровци, Мойсовци и Луканои.Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 159-160.
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Истениче, с 54 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336 (превод П. Груевски).
В църквата „Свети Илия“ в Стенче в 1866 година работи Дичо Зограф, а по-късно синът му Аврам Дичов.
В края на XIX век Стенче е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стѣнче е село, населявано от 680 жители българи християни.
През учебната 1897-1898 година в Стенче работи българско училище.Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенче има 664 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. Към 1906-1907 година енорийски свещеници в селото са Никола ВасилевЦентрален държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 326 (Регистър на венчилата в с. Стенче, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Никола Василев.) и Апостол ПопаврамовЦентрален държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 324 (Регистър на венчилата в с. Стенче и в с. Радиовци, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Апостол поп Аврамов. Ч. 1.)Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 325 (Регистър на венчилата в с. Стенче и в с. Радиовци, Тетовска каза, Скопска епархия, Скопски вилает; енорийски свещеник Апостол поп Аврамов. Ч. 2.)
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Стенче е част от Вълковска община в Тетовска околия и има 687 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 99.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Стенче е център на Стенчевска община с три села в Долноположкия срез и има 101 къщи с 957 жители българи.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
През 1947 година в селото има 19 рода, разпределени в 160 къщи.
Според преброяването от 2002 година селото има 150 жители.
Националност Всичко македонци 149 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Стенче Безистен Илчев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.XI.1912г. - неизвестно Божил Божанич, македоно-одрински опълченец, 53-годишен; кафеджия; 2-а рота на Кюстендилската дружина; 29.IX.1912г. - неизвестно Георги Тодоров (1877 - ?), български революционер от ВМОРО Никола Василевски (1871 – 1945), български екзархийски свещеник Стеван Израиловски (1929 – 2018), сръбски балетист Стоян Израилов Симов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; работник; III отделение; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1 октомври 1912 година – неизвестно Филип Костадинов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк на Македоно-одринското опълчение; 30 септември 1912 година – неизвестно
Бележки
Категория:Села в община Бървеница