Александър Василиевич Суворов () е виден руски благородник, пълководец, и висш офицер.
Той е сред основоположниците на руското имперско военно изкуство, княз италийски (1799 г.), граф римникски (1789 г.) и на Свещената римска империя, генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал-фелдмаршал на австрийските и сардинските войски, гранд на Сардинското кралство и принц с кралска кръв, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. През целия си живот не е претърпял военно поражение.
Ранни години Произход. Младежки години. 1730 – 1754 г. Суворов е роден на 24 ноември 1730 г. (според друга версия – 1729 г.) в семейството на военен. Баща му Василий Суворов е генерал-аншеф (по руската Таблица на ранговете в държавното управление) и сенатор, високообразован човек, автор на първия руски военен речник, кръщелник на Петър I. Сведенията за майка му Авдотя (Евдокия) Федосеевна Суворова, по баща Манукова са оскъдни; според някои версии тя произхожда от порусил се арменски род. Баща ѝ, Феодосий Семьонович, е от старинен род на московското дворянство.
Според една от версиите, Суворови произхождат от древна шведска благородническа фамилия. Един от предците им, Сувор, както твърди самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар Михаил Фьодорович и приема руско поданство.Д. Н. Бантыш-Каменский, Биографии генерал-фельдмаршалов
Суворов-син е наречен Александър в чест на Александър Невски. Детството си прекарва в бащиното имение на село. Израства слаб, често боледува, поради което баща му го готви за гражданска служба. Но още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава артилерийските науки, фортификация, география, военна история. Решил да стане военен, Суворов започва да се закалява и да се занимава с физически упражнения. Голямо влияние върху съдбата на Суворов оказва генерал Абрам Петрович Ханибал (знаменитият „арап на Петър Велики“), който е приятел на семейството. Той забелязва влечението на момчето към военното дело и убеждава бащата да избере за сина си военната кариера.
През 1742 г. Суворов е формално зачислен като мускетар в лейб-гвардията на Семьоновския полк, за да натрупа изисквания по закон стаж за офицерски чин. От 1748 г. започва действителна военна служба в полка и постепенно е повишаван в звание. В Семьоновския полк Суворов служи в продължение на шест и половина години. Същевременно той продължава обучението си, както самостоятелно, така и посещавайки занятията на Сухопътния шляхтички кадетски корпус. В този период изучава и няколко чужди езика.
Начало на военната кариера: 1754 – 1762 г. През 1754 Суворов получава първия офицерски чин поручик и е назначен в ингерманландския пехотен полк. В периода 1756 – 1758 г. е във военната колегия.
Началото на бойната кариера на Суворов е в Седемгодишната война 1756 – 1763 г. През първите години на войната той е на тилова служба с чин обер-провиантмайстор (главен снабдител), а после – майор и премиер-майор. По това време той се запознава с принципите на организация на тиловите подразделения и снабдяване на действаща армия.
През 1758 г. е преведен в действащата армия и назначен за комендант на гр. Мемел. От 1759 г. е офицер в главната квартира на руската действаща армия. Първият боен сблъсък на Суворов е на 25 юли 1759 г., когато с ескадрон драгуни атакува и обръща в бягство немските драгуни. Скоро след това Суворов е назначен за дежурен офицер към командира на дивизия В. В. Фермор. На тази длъжност той участва в сражението при Кунерсдорф на 13 август 1759 г. През 1760 г. Суворов е назначен за генерален дежурен при главнокомандващия на руската армия генерал-аншеф Фермор и като такъв участва в превземането на Берлин осъществено от руските войски.
През 1761 г. командва отделни драгунски, казашки, хусарски отряди, с цел да се прикрие отстъплението на руските войски към Бреслау и непрестанно пруските войски да бъдат атакувани. Под негово ръководство в Полша тези отряди нанасят множество поражения на пруската армия. При многобройните сблъсъци той се проявява като талантлив и смел партизанин и кавалерист. Участва в боевете при Бирщайн, град Ландсберг, селата Вейсентин и Келец, при превземането на Холнау, съдейства на обсадния корпус на Румянцев-Задунайски при превземането на Колберг.
Според някои изследователи, през 1761 г. става масон в ложата „Des Trois Etoiles“ в Санкт Петербург. Данните обаче са противоречиви и това не е доказан исторически факт.Вячеслав ЛОПАТИН, Бил ли е генералисимус Суворов масон .
Военна кариера при Екатерина II. 1762 – 1796 г. От 7 септември 1762 г. произведеният в звание полковник Суворов е командир на Астраханския пехотен полк. По това време полкът осигурява носенето на градските караули в Петербург, по време на коронацията в Москва на Екатерина II. С пристигането си в Москва Суворов е приет от императрицата, която му подарява свой портрет. По-късно Суворов написва на портрета: „Тази моя първа среща ми отвори пътя към славатаАнекдоти за Суворов, изд. Г. Фукс.“.
В периода 1763 – 1769 г. той командва Суздалския пехотен полк в Новая Ладога, където написва „Полкова уредба“ („Полковое учреждение“) – инструкция, съдържаща основните положения и правила, касаещи възпитанието на войниците, вътрешната служба и бойната подготовка на войските.
От септември 1768 г. е със звание бригадир (по това време – междинно звание между полковник и генерал).
Война с Барската конфедерация. 1769 – 1772 г. На 22 май 1769 г. Суворов е назначен за командир на бригада, съставена от Смоленския, Суздалския и Нижегородския мускетарски полкове и изпратен в Полша, за да вземе участие във военните действия срещу войските на Барската конфедерация на шляхтата (насочени против крал Станислав Август Понятовски и Русия). Походът в Полша демонстрира резултатите от обучението на войниците по суворовски: за 30 дена бригадата изминава 850 версти (900 km), при което заболяват само 6 войника.
В първата полска кампания Суворов прилага също така за първи път в бойни условия опита, натрупан в Седемгодишната война и разработените от него тактики и системи за подготовка на войските, оказали се напълно успешни. Командвайки бригадата, полк или отделни отряди, той непрекъснато се движи из цяла Полша и напада войските на конфедератите, обръщайки ги в бягство. Най-сериозната си победа срещу тях той постига на 14 септември 1769 г. при село Орехово.
На 12 януари 1770 г. той е произведен в чин генерал-майор.
През същата година Суворов удържа поредица победи над поляците, за което през септември 1770 г. получава първата си награда – Орден „Света Ана“. По това време орденът е все още частна награда на престолонаследника Павел I. През октомври е назначен за командващ руските войски в Люблинския окръг. При форсирането на река Висла пада и счупва ребра, поради което за няколко месеца се налага да бъде лекуван. След като оздравява, през май 1771 г. Суворов печели победа при Ландскрун, разгромявайки знаменития френски генерал Шарл Франсоа Дюмурие. През август е награден направо с трета степен (прескачайки четвърта) на най-почетния руски боен орден – „Свети Георги“.
Най-значима в тази кампания е победата на Суворов с отряд от 900 души над корпуса на хетмана Михаил Казимир Огински (5 хиляди души) в битката при Столовичи на 24 септември 1771 г. Корпусът е напълно разгромен. Руснаците губят 80 души, а полската страна – 1000 убити, около 700 пленени, в това число 30 щабни и обер-офицери.
Последно постижение на Суворов в хода на първата полска кампания е превземането на Краковския замък, овладян от френския подполковник Шуази. Веднага щом получава съобщението, че замъкът е в ръцете на французина, Суворов потегля с малък отряд към Краков, където се присъединява към останалите руски войски и го обсажда, пресичайки опитите на поляците да се притекат на помощ на краковския гарнизон. Обсадата продължава почти три месеца и завършва с капитулацията на гарнизона на 22 април 1772 г. За тази победа Екатерина II награждава Суворов с 1000 червонца, а други 10 хиляди рубли му изпраща, за да раздаде на участниците в кампанията.
Действията на Суворов в значителна степен повлияват върху изхода на кампанията и довеждат до бърза победа и първото разделяне на Полша.
Руско-турска война 1768 – 1774 г.
След полската кампания Суворов е изпратен във Финландия, където трябва да инспектира и укрепи границите с Швеция. Още през април 1773 г. обаче той получава назначение на Балканския театър на бойните действия на руско-турската война в Първа армия на фелдмаршал Пьотър Румянцев, в корпуса на генерал-аншеф Салтиков.
Превземането на Тутракан Скоро след назначаването си Суворов пристига в манастира Негоещ (сега в Румъния) и на 17 май получава заповед да проведе разузнаване с бой при крепостта Тутракан. На 21 май, след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук.
Суворов отдава опустелия Тутракан на грабеж. Шест леки турски оръдия са пренесени на лодките; осем тежки топа – изхвърлени в Дунав; 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари са трофеи от първата победа на Суворов над турците. Руснаците загубват 60 души убити, а 150 са ранени. Докато войските почиват, Тутракан е опожарен. Взривът от барутния погреб в крепостта се чува на 60 версти (64 km) наоколо. Войниците получават такава голяма плячка, че сипват с шепи в черковната дарителница червонци и сребърни монети.
Вместо обикновен доклад Суворов изпраща до Румянцев следните стихове:Бантыш-Каменский Дмитрий Николаевич, Биографии на руските генералисимуси и генерал-фелдмаршали „Слава Богу! Слава вамъ! Туртукай взятъ и я тамъ.“ („Слава на Бога! Слава на Вас! Тутракан е превзет и аз съм там.“)
Началникът изпраща оригиналния му доклад на императрицата: „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. „Военната колегия изготви доклад, в който нейният секретар не беше пропуснал нито един закон, за да докара моята гибел“, казва по-късно Суворов. Военната колегия го осъжда на смърт, но с резолюцията „Победителите не ги съдят!“ Екатерина II не утвърждава присъдата.
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28-и юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта, въпреки четирикратното превъзходство в сили на турските войски. За победата той е награден с орден „Свети Георги“ II степен.
Раната на крака му обаче е сериозна, поваля го треска и той е принуден да отиде в Букурещ, за да се лекува.
Отбраната на Хърсово През юли Суворов е назначен за командващ отбраната на гр. Хърсово (Румъния, северна крайморска Добруджа, окръг Констанца). На 14 септември 1773 г. турците, разполагащи с 4 хилядна пехота и 3 хилядна конница се опитват да превземат Хърсово с щурм. Суворов ги оставя да се доближат, след което внезапно контраатакува от няколко направления. Турците са пометени и отстъпват, понасяйки тежки загуби – над 1000 души, включително двама паши, а от руска страна едва 200 са ранени.
Сражението при Козлуджа