Операция „Маркет Гардън“ () е настъпателна операция на американски, британски и полски войски в Нидерландия през септември 1944 г., завършила само с частичен успех. „Маркет Гардън“ е считана за най-големия въздушен десант през Втората световна война и във военната история въобще.
Цели Главната цел на антихитлеристките сили е да превземат мостове на територията на Нидерландия, като по този начин си осигурят плацдарм за нахлуване в Германия, заобикаляйки силно укрепената отбранителна линия „Зигфрид“. Голямата идея обаче е приключване на войната до Коледа и превземането на Германия преди настъпващата от изток Червена армия.
Предистория За антихитлеристите месец август 1944 година се оказва добър. След първоначалния неуспех на пробива при десанта в Нормандия, в края на август генерал Джордж Патън и неговата 3-та армия си пробива път на изток от Нормандия. Британците и канадците настъпват към град Фалез, Франция, който е превзет на 16 август. На същия ден е открит и нов фронт, започнал с десанта на 6-а американска армия в Южна Франция. Седем дивизии настъпват на север, а на 21 август част от германските войски, отстъпващи от Нормандия, са обкръжени в т.нар. „Фалезки чувал“. На 25 август 1944 година е освободен Париж. В началото на септември германските сили отстъпват организирано по целия фронт. Три групи армии на съюзниците напредват през Франция и Белгия към германските граници. Настъплението обаче е забавено от логистични проблеми, които водят до недостиг на продоволствие, боеприпаси и гориво.
Съюзническите войски са изправени пред силно укрепената линия „Зигфрид“, която се простира от Швейцария на юг до индустриалния район Рур на север. Линията е силно укрепена, разполага с противотанкови, зенитни и противопехотни съоръжения и защитници, които вече не са агресори, а защитават родината си. Освен превземането на „Зигфрид“ антихитлеристите трябва да прекосят и естествената бариера – река Рейн. Върховният командващ на съюзническите експедиционни сили Дуайт Айзенхауер се опасява, че фронтално настъпление през тези препятствия ще струва много жертви и време. По същата причина много западни генерали са против пряк щурм срещу Германия. Надделява мнението да се заобиколи „Зигфрид“, вместо да се атакува. Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри е убеден, че съюзниците ще успеят да изненадат германците като минат от Белгия през Нидерландия и свърнат на югоизток.
На 4 септември Адолф Хитлер вади от запаса за втори път фелдмаршал Герд фон Рундщет и той поема германските сили на Западния фронт. Фон Рундщет знае, че в Нормандия са загубени 40 от общо 50 немски дивизии и че оцелелите не са в добра бойна форма. Германското командване доставя резервни войски, а и фон Рундщет разполага и с части от СС, чиято боеспособност е известна и на германците, и на съюзниците.
Разработка и планиране „Маркет Гардън“ е дръзка операция. Планът на Монтгомъри изисква мащабна операция, включваща едновременно настъпление на въздушните и сухопътните войски.
Въпреки че този план може би е свързан с по-малко евентуално дадени жертви, отколкото фронтална атака срещу линията „Зигфрид“, мнозина от военачалниците са притеснени относно зададените на парашутистите цели.
Монтгомъри иска настъпление на неговата 21-ва Група армии срещу Германия. Идеята е: 1-ва канадска армия да напредне на североизток покрай Ламанша, а 2-ра британска армия да навлезе от Белгия в Нидерландия, да свърне на изток и да навлезе в Германия. За целта първо трябва да се овладеят четири стратегически моста, по пътя от нидерландската граница към залива Зюдерзе. Два от тези мостове са в района на град Айндховен, други два са до градовете Граве и Неймеген. Най-важният за овладяване мост се намира най-северно, до град Арнем.
Завладяването на моста до Арнем е поверено на 1-ва британска въздушнодесантна дивизия и на новосформираната 1-ва антихитлеристка въздушнодесантна дивизия. Монтгомъри иска да ги разположи на три ключови места по пътя на настъплението, на територията на Нидерландия, като в същото време от юг ще настъпят сухопътните части.
Разработката включва две направления на атаката: МАРКЕТ: въздушнопреносима 1-ва въздушнодесантна армия завзема мостовете и плацдарм, под тактическото командване на генерал Фредерик Браунинг ГАРДЪН: сухопътни сили на британската 2-ра армия напредва на север заедно с 30-и корпус, под командването на генерал Браян Хорокс.
Основният замисъл на фелдмаршал Монтгомъри е: 1-ва въздушнодесантна армия, 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, 82-ра американска въздушнодесантна дивизия, 101-ва американска въздушнодесантна дивизия и полска парашутна бригада под командването на генерал Браунинг ще извърши десант на 17 септември 1944 г., с цел завземане на мостовете по реките; Парашутистите, удържайки евентуални атаки на немците, задържат завзетите позиции, до пристигане на антихитлеристките сухопътни сили – 2-ра британска армия (8-и, 12-и и 30-и корпус), в района на градовете Айндховен – Граве – Неймеген – Арнем, като задачата е възложена за изпълнение на генерал Демпси.
Въздушнодесантни единици трябва да се спуснат на следните места: 1-ва британска въздушнодесантна дивизия и полската парашутна бригада около град Арнем; 82-ра американска въздушнодесантна дивизия около град Неймеген; Американската 101-ва въздушнодесантна дивизия до град Граве и до град Айндховен. В подсигурения от десантчиците коридор, трябва да навлязат: 2-ра британска армия с 8-и и 30-и корпус и 2-ра британска армия. След това 2-ра британска армия е трябвало да свие на изток и да предприеме настъпление по линията Хам – Мюнстер – Оснабрюк – Рейн, и да навлезе от север в индустриалната област Рур.
Командване на Съюзниците Монтгомъри решава първия удар на операцията да води най-верният му човек, като за целта поверява командването на 30-и на героя от битките в Египет от края на 1942 година – генерал-лейтенант Брайън Хорокс – изключително популярен и обичан сред британските войници (наричат го с прякора „Джорокс“). По време на десанта през юни 1944 г. обаче Хорокс е ранен и не е съвсем възстановен преди началото на кампанията. Командването на десантчиците е поверено на генерал-лейтенант Луис Бреретън. За действащ командир обаче е определен неговият заместник, който води 1-ви британски корпус. Генерал-лейтенант Фредерик Браунинг е силен привърженик на военновъздушните десанти. През септември 1944 година най-сетне може да осъществи идеите си. От цялата офанзива в Западна Европа през лятото на 1944 година, те играят стратегическа роля само в операция „Маркет Гардън“. Подчинени на генерал Браунинг са генерал-майор Максуел Тейлър от американските войски, командващ 101-ва въздушно-десантна дивизия и бригаден генерал Джеймс Гавин, който е начело на 82-ра дивизия. Те трябва да отговарят за овладяването на ключовите цели по пътя към Арнем, щом войските им стъпят на земята.
Най-тежка е задачата за овладяването на моста при Арнем. Атаката е планирано да бъде осъществена от 1-ви въздушнодесантен корпус на генерал Браунинг, под чието командване са и полските парашутисти на генерал-майор Станислав Сосабовски. Сосабовски открито изказва съмнения относно успеха и смисъла на операцията. Още повече че самолетите са малко и неговата бригада ще пристигне в Арнем чак на третия ден, оставяйки първата вълна десантчици сами да се справят с атаките на противника. Едно от опасенията му е, че времето през тази част на годината е много динамично и още едно забавяне би било фатално. Той е убеден, че щом десантите са раздалечени във времето, първата вълна ще понесе голяма тежест и при неуспех срещу германците, втората вълна парашутисти биха били просто подвижни цели. Взема се решение първата вълна от парашутисти да бъде водена от генерал-майор Робърт Ъркърт. 47-годишният генерал е известен от тежките боеве в Италия и е притеснен за операцията. Той поема дивизията едва преди дни и на 17 септември трябва да направи първия парашутен скок в живота си. Неговите притеснения са относно голямото разстояние между зоната на приземяване и моста при Арнем (около 12 километра) и в това, че втората вълна от три батальона ще дойде на помощ едва след три дни. Във втората вълна е и 2-ри батальон от парашутния полк, за който след битката при Арнем по-късно се разказват легенди. Легендарен става и командирът на полка подполковник Джон Фрост, който за разлика от Ъркърт е опитен парашутист. Той е в батальона от създаването му през 1941 година и участва в нападението на германски радар в западна Франция, участва и в десанта в Сицилия, Италия.
В операцията ще участват общо: 34 600 войници (14 589 десантчици ще бъдат доставени на бойното поле с безмоторни самолети, а 20 011 ще бъдат спуснати с парашути). Безмоторниците ще доставят още следното военно оборудване: 1736 джипа и бронирани коли, 263 артилерийски установки, 3342 тона муниции и друго оборудване за парашутистите.Warren, Appendix 2, Tables I, II, and III, pp. 226 – 227.
Разположение и численост на германските сили Планът на Монтгомъри е готов, но армията очаква силен отпор от германците, чиито сили, въпреки загубите във Франция, все още са боеспособни.
В края на август, доскорошното военно страшилище Германия е отслабена от тежките боеве, които води с Червената армия на Източния фронт, търпейки тежки загуби, и от втория фронт, който през юни отварят антихитлеристите в Западна Европа.
До септември 1944 година армиите от командване „Запад“ на Вермахта сформират нови сухопътни дивизии от бивши моряци и пилоти, командвани от генерала от Луфтвафе Курт Щудент. Въпреки че изпитва ужас от настъплението на СССР, Адолф Хитлер взима решение да изтегли някои части от „Източния фронт“ и да ги предислоцира на границата с Франция и в Нидерландия. В краен случай, Хитлер е готов да вкара в бой и базираните в Германия части от резерва, ако антихитлеристите навлязат в Нидерландия.
Германските командири, спечелили през дългите военни години доверието на бойците, успяват с неимоверни усилия да поддържат морала на армията. В град Остербек на запад от Арнем, фелдмаршал Валтер Модел разполага щаба на своята Група армии „Б“. В нея влизат 1-ва парашутна армия, базирана до Вуут, и 15-а армия, разположена на запад. Модел разполага с батальони и в района на Арнем, включително два „СС“ батальона. Фелдмаршалът знае, че истинските германски сили се намират на запад и на изток от неговия район. Това са страховитите 9-а и 10-а „СС“ танкови дивизии. Тези елитни части формират 2-ри „СС“ танков корпус, който успява да се изтегли от Франция, след решението на Хитлер за отстъпление. Тези две мощни дивизии ще затруднят най-много антихитлеристите по време на боевете при Арнем.
Начало на операцията
На 10 септември 1944 г. британска част превзема мост на канала между реките Маас и Еско, на белгийско-нидерландската граница. По-късно мостът става известен като „Мостът на Джо“. От там на 17 септември ще започне антихитлеристката офанзива. Поверена е на 30-и британски корпус с авангард бронетанковата дивизия. От двете страни на 30-и корпус са 8 и 12-а дивизии. Те ще проведат поддържащо настъпление през Нидерландия. За успеха на операция „Гардън“ е жизненоважно настъпването на 30-и корпус по пътя до Арнем. 1-ва въздушнодесантна дивизия трябва да превземе стратегическите мостове по пътя, запазвайки ги в цялост на всяка цена.
Край град Айндховен е 101-ва американска въздушнодесантна дивизия, а 82-ра трябва да превземе мостовете до градовете Граве и Неймеген. За 1-ва британска въздушнодесантна остава мостът на Долен Рейн при Арнем, подкрепена от полските парашутисти на генерал Сосабовски.