Таймище или Таймища (; ) е село в Северна Македония в община Кичево.
География Селото е разположено високо в северните поли на планината Бистра на Заяската река.
История
Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji от личното име Тайме, засвидетелствано в Кичевско.
В Османската империя В XIX век Таймище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1861 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таймища има 600 българи християни.
Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тайлища има 640 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Таймища е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 83 къщи с 364 жители българи.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
След Втората световна война край Таймище е разработен рудник за желязна руда.
„Света Параскева“ е стара църква обновена в 1975/76 година, когато е и изписана от зографа Кузман Фръчкоски.
Според преброяването от 2002 година селото има 107 души население – всички македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки
Категория:Села в община Кичево