Велебърдо, Вельо бърдо или Вело-бърдо (; , Велебърда) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат над рака Радика.
История В XIX век Велебърдо е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вельобърдо (Véliobardo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 191 помаци и 125 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вельо бърдо има 156 жители българи християни и 380 българи-мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велебърдо е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 113 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вело бърдо има 174 българи екзархисти.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вельо бърдо има 27 български екзархийски и 120 помашки къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велебърдо е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 750 жители.
Националност Всичко северномакедонци 609 албанци 6 турци 132 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 3
Църквата „Свети Георги“ е възобновена в 1972 година върху стари основи и осветена в 1982 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.
Галерия
Личности Хаян Селмани (1985 - 2019), северномакедонски предприемач
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше