Оздолени () е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV, а „Свети Никола“ е по-късна.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 45 лица (мъже) в Оздолени дължат данък, като един от тях е най-висока категория, 36 - средна категория и 8 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 22.
В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи. Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оздолени е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 26 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище. През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Ангеле Боле, а за членове на управлението - Ангеле Гюре и Ристо Велян.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 268.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Оздолени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Оздолени е част от Слатинска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 285 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.
Националност Всичко македонци 47 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Оздолени Атанас Найденов Йорданов (1872 - след 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, нестроева рота на 6-а охридска дружина; носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война;ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603 12 март 1943 година като жител на Шумен подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Бимбил Марков Наумов, български революционер от ВМОРО, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Войне Ристе, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Мате Каранфил, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Мицко Богданов Георгиев, български революционер от ВМОРО Найденко Потев Потев, български революционер от ВМОРО Найденко Трайков, български революционер от ВМОРО Найдо Боте, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никодин Матев Гаврилов, български революционер от ВМОРО Стоян Донев Георгев, български революционер от ВМОРО, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Темелко Велянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
Починали в Оздолени Тома Давидов (1868 – 1903), български военен и революционер
Бележки
Категория:Села в община Дебърца