Мороища, още Моровища, Моронища или Морунища (произнасяно в региона Моройшча, ; ), е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Сатеска.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначалното *Моровишти, патроним на -ишти < -itji от фамилното име Моров, което идва от личното Моро от гръцкото Μαύρος. Името съответства на сръбското селищно име Morović.
Средновековие Селото е споменато в 1345 година в грамота на Стефан Душан като въ Моровиштехъ.
В Османската империя В XIX век Мороища е българско село в Охридска каза на Османската империя. В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 46 лица (мъже) в Морунища са данъкоплатци, като един от тях е от най-висока категория, 38 - от средна категория, а 7 - от най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 26.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миройшча (Moroïschtcha) е посочено като село с 23 домакинства, като жителите му са 72 българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години Моровища има 35 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морунища (Мороища) има 250 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мороища е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 25 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мороища има 224 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото е българско и има 37 къщи и 274 жители. Населението се занимава със земеделие, развъжда и едър добитък. Почти половината село е чифлик, собственост на „разни аги“. Деребанов отбелязва:
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Морунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Моровища има 308 жители и е част от Драславишка община в Стружка околия на Охридски окръг.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 56.
Според преброяването от 2002 година селото има 909 жители.
Националност Всичко северномакедонци 903 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 2 сърби 4 бошняци 0 други 0
В селото има църкви „Свети Никола“, осветена на 5 май 1985 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски и „Възнесение Христово“ („Свети Спас“), осветена на 18 май 1997 година също от владиката Тимотей.
Личности Родени в Мороища Байрам Положани (р. 1950), северномакедонски юрист Христо Мороищалията (? – 1903), български революционер от ВМОРО Кръстен Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина Симеон, македоно-одрински опълченец, 3 отделна патизанска рота Янче Клечкаров, български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Струга