Чанище или Чанища (срещат се формите Пчанище и Пчанища, ) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Чанище е разположено в западната част на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Землището е голямо – 36,7 km2 – 1627 ha обработваеми земи и 1565 ha пасища.
Селото се дели на пет махали: Копачка, Йовеска, Горна, Ямбороска и Долна.Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.20, бел. 15. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 20.
История
Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Чано, съкратено от композита като чешките лични имена Čáslav, Čahost, полското Czasław; сравнимо е и сръбското лично име Чане, съкратено от Часлав. Точен паралел е сръбският топоним Чаничи. Йордан Заимов смята българското лично име Чано за съкратено от Вълчан, което според Дуриданов също е вероятно.
В Османската империя В XIX век Чанище е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пчанище (Ptchanischté) е посочено като село с 66 домакинства и 298 жители българи и 7 цигани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пчанища има 620 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чанища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 88 къщи.
През Илинденското въстание на 2/3 октомври 1903 година в и край селото се води последното голямо сражение през въстанието. След потушаването му в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пчанища има 856 българи екзархисти.
Според Георги Трайчев Пчанища има 100 къщи с 620 жители българи.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Преброявания Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 514 614 694 552 348 98 83 47 северномакедонци 614 693 551 338 97 83 47 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 0 1 1 1 1 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 0 9 0 0 0
Личности Починали в Чанище Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци, родом от Прилеп Кузо Головода (? - 1903), български революционер от ВМОРО Петко Генов Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 18 Христо Бабчорски (? - 1903), български революционер от ВМОРО Иван Стоянов Димов ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаДАРМ Ф.1095 Трайко Марков Христов, редник в 2-ра допълваща дружина, 5-а рота, роден в с. Чанище, Прилепска околия, починал на 8 април 1917 г. в Русе.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 72
Бележки
Категория:Села в община Прилеп