Татяна Александровна Бек () е руски поет, преводач и литературовед.

Биография Тя е родена на 21 април 1949 г. в семейството на известния руски писател Александър Бек. Завършила е Факултета по журналистика на Московския университет. Работила е като библиотекар, като редактор в сп. „Въпроси на литературата“. Автор е на литературоведски изследвания и критически статии, един от изтъкнатите преводачи на скандинавска поезия.

Творчество Публикува като поет и критик в „Литературная газета“, в списанията „Знамя“, „НМ“, „Октябрь“, „Арион“, в алмансите „Апрель“ и „Конец века“. Водещ редактор е на поредицата „Самые мои стихи“ в издателство „Слово“. Съставителка е на сборника: „Акме. Антология на акмеизма“ (1997). Нейни стихове са преведени на български, грузински, италиански, немски, полски, шведски, датски и др. езици.

Голямо място в творчеството на Татяна Бек заема критиката и литературознанието. От 1975 г. тя е член на редколегията и наблюдател на сп. „Вопросы литературы“. В сферата на литературоведските и́ интереси са съвременната литература и литературата на „Сребърния век“. В продължение на дълги години тя води поетически семинар в Литературния институт „Максим Горки“.

Нейната проза също се радва на голям успех сред читателите – особено мемоарите и́ за Арсений Тарковски, спомените и́ за Йосиф Бродски, Борис Слуцки и Давид Самойлов – впечатляващи произведения за руското словесно изкуство и в частност за сложните реплики между класическата традиция и авангарда в поезията на ХХ век.

В продължение на много години Татяна Бек записва разговори със своите любими учители и съмишленици (почти като Екерман), създавайки безпрецедентна хроника на литературния живот в шумното творческо ателие. Обширните ѝ беседи с такива майстори на словото като Наум Коржавин, Владимир Корнилов, Хенрих Сапгир, Дмитрий Сухарев, Евгений Рейн и др. превръщат нейната белетристична хроника в остро полемичен документ на времето и литературната епоха.

Както казват нейните учители, колеги и ученици, поет като Татяна Бек никога ни би провъзгласявала: „Живяхме във велико време“. Пределно честният и́ поглед и́ позволява не само да разкаже за своето поколение, но и да свърже личното с общото, да впише историята на поколението в общата история: „Аз в света съм единствена. Но в света няма отделни съдби“.

Един от литературните критици на поколението, Алла Марченко „На 56 години в Москва почина руската поетеса Татяна Бек“, справедливо отбелязва: „От всички нас единствено на Татяна Бек се удава почти невъзможното – от свое име да изпее заради всички нас онова, за което нямаме глас: обикновения ужас на обикновения живот… И заедно с това – да съхрани и речта, и гласа, и словото, и походката на стиха“. А известният литературен критик Лев Анински „Терзанията на пленения дух – това е главният нерв на тази поезия“ пише за поетиката на Т. Бек: "Терзанията на пленения дух – това е главният нерв на тази поезия, невидимите и́ сълзи за света, нейната фатална тема… Понякога ти се струва, че тук духът спори с материята: духът се устремява нанякъде, материята не го пуска. Оттук и едва забележимото „треперене“ на интонациите зад железните стихотворни ритми. И безпричинните сълзи, сменящи се от неочакван смях. И абсурдът, превръщащ се в част от логиката"…

Ето как самата Татяна Бек схваща задачата си на творец: "Действително, това, което е прекрасно, грандиозно в нашето време, великите личности, силните характери – всичко ще бъде възпято и без мен. А мен, това може би също идва от детството, ме привличат чудаците – хората, които са безкрайно добри и може би по-хуманни от онези – големите – но докрай не могат да изразят себе си. Едва когато осмислих всичко това, ми направи впечатление, че съм написала много стихотворения за старци и старици, за неудачници, някак подсъзнателно съм се стремяла към тях… Мисля, че това е моят малък дълг – да покажа скритото „прекрасно“. Винаги ме е привличала несиметричната красота, тя ме е трогвала и тя ми е по-интересна, по-достойна за поетическите ми усилия".„Винаги ме е привличала несиметричната красота.“ Разговор с Татяна Бек

Продължителка на руската класическа традиция, Татяна Бек търси в творбите си най-прекия път от ума и сърцето до словото. Но това, както е известно, е изключително трудно и се удава на малцина. Тя притежава дарбата да вижда ясно и да мисли обемно. Като прибавим и определената социална насоченост на художественото отражение при нея, подчинено на конкретна и ярка образност и съчетано с необикновена простота на поетичния изказ, ще добием представа за въздействието на нейните стихове.

На български избрани стихотворения на Татяна Бек са преведени от Светлозар Жеков („Кръглолика земя“, „Народна култура“, 1987; „Арсений Тарковски и други руски поети“, „Нов Златорог“ 2007).

Библиография Поезия „Скворешники“ (М.: Молодая гвардия, 1974) „Снегирь“ (М.: Советский писатель, 1980) „Замысел“ (М.: Советский писатель, 1987) „Смешанный лес“ (М.: ИВФ „Антал“. 1993) „Облака сквозь деревья“ (М.: Глагол. 1997) „Узор из трещин“ (М.: ИК „Аналитика“. 2002) „Сага с помарками“, (2004)

Литературна критика Татьяна Бек. До свидания, алфавит. Б.С.Г.-ПРЕСС, М., 2003. (Литературна критика, есеистика и „беседи“, автобиографични скици и мемоари) Татьяна Бек. Она и о ней: Стихи, беседы, эссе. Воспоминания о Т. Бек. Б.С.Г.-ПРЕСС, М., 2005. (Тази книга е издадена в памет на Татяна Бек. В нея са публикувани последните и стихотворения, разговорите и́ с известни дейци на културата, есета. Мемоарната част включва спомени за Татяна Бек на нейни приятели, главно литератори.)

Източници

Външни препратки Поезията на Татяна Бек на руски език Избрани стихотворения на Татяна Бек в превод на български (двуезично)

Категория:Руски литературни критици Категория:Съветски мемоаристи Категория:Съветски писателки Категория:Съветски поетеси Категория:Руски мемоаристи Категория:Руски писателки Категория:Руски поетеси Категория:Мемоаристки Категория:Руски преводачи Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Москва Категория:Починали от инфаркт на миокарда