Всеруска политическа партия „Единна Русия“ () е либералноконсервативна политическа партия в Русия и най-голямата политическа сила в страната, която на парламентарните избори през септември 2016 г. получава 338 от общо 450-те мандата в Държавната дума.
Партията е основана на 1 декември 2001 г. след сливането на партия „Единство“ и „Отечество – Цяла Русия“. Идеологически се определя за консервативна (по руски модел) партия, която подкрепя политиката, водена от администрацията на президента Владимир Путин, лидер на партията в периода 2008 – 2012 г. Въпреки че към май 2011 година доверието в партията се свива спрямо абсолютния му връх от 64,4% на парламентарните избори през 2007 година, партията продължава да се ползва с най-широка подкрепа сред населението, следвана от Комунистическата партия с 13%.
История Произход Предшественик на „Единна Русия“ е партията „Единство“, създадена за да противодейства на възхода на блока „Отечество – Цяла Русия“, воден от Евгений Примаков, три месеца преди парламентарните избори през 1999 година. „Единна Русия“ се създава със силната подкрепа на представители, близки до Кремъл, предпазливи към евентуална победа на „Отечество – Цяла Русия“. Откакто доверието в президента Борис Елцин спада, и при условие, че обществената подкрепа за премиера Владимир Путин се запазва слаба, малцина допускат голям шанс за изборна победа. Новосформираната партия се опитва да подражава на формулата за успех на „Отечество – Цяла Русия“ като набляга на компетентност и прагматизъм. Харизматичният министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу е избран за лидер на партията.
Решението на Владимир Путин от есента на 1999 година да изпрати военни части в размирната Чеченска република за отмъщение на терористичните бомбени атаки в Москва и други големи градове на страната и в отговор на чеченското настъпление в Дагестан печели широка подкрепа и доверието в него достига двуцифрено число.
Парламентарни избори 1999 Противно на очакванията на създателите ѝ, предизборната кампания на партия „Единство“ постига забележителен успех и получава 23,3% от гласовете, значително повече от „Отечество – Цяла Русия“ (13,3%) и на един процент зад Комунистическата партия (24,3%). Благословията на популярния премиер се оказва решителна за изборната победа на „Единство“. Освен това изборните резултати дават ясна заявка Путин да спечели президентските избори през идната 2000 година, в резултат на което противниците му Лужков и Примаков изпадат от надпреварата. Походът на Путин към Кремъл значително се улеснява и от решението на президента Борис Елцин да се оттегли на 31 декември 1999 година.
Учредяване на „Единна Русия“ И ако първоначално партия „Единство“ се цели единствено в парламентарните избори през 1999 година, след победата тя бързо прераства в постоянна партия. Редица независими депутати са поканени да се присъдеинят към парламентарната група на „Единство“. Последват ги и много депутати от „Отечество – Цяла Русия“, включително и лидерът ѝ Лужков в лично качество. През април 2001 година лидерите на „Отечество-Цяла Русия“ и „Единство“ излизат със съвместна декларация, че са в процес на обединение. През юли същата година обединената партия „Съюз за единство и отечество“ провежда своя учредителен конгрес, а през декември новосформирания съюз се преименува на „Всеруска партия Единство и Отечество“, за по-кратко наричана „Единна Русия“. На втория конгрес на партията през март 2003 година Сергей Шойгу напуска ръководния пост, а за нов лидер на партията е издигнат и избран Борис Гризлов.
Въпреки че политическия дискурс през 90-те години е подчинен на противопоставянето „комунизъм срещу капитализъм“, по време на предизборния период 1999 – 2000 Путин започва да изтъква друга причина да се гласува за неговата партия: стабилност, за която руските граждани копнеят след десетилетие на хаотични революционни промени.
И през 2002 година, Кремъл все още не желае да предостави на губернаторите възможността да преодолеят проблема с координацията помежду им, съмнявайки се в тяхната вярност. Всичко това обаче започва да се променя в началото на 2003 година. За да засили позициите на „Единна Русия“ по региони, главният организатор на „Единна Русия“ Александър Беспалов влиза до такава степен в ожесточение с местните лидери, че е отстранен от ръководството на Централния изпълнителен комитет на партията. Федерални пратеници се заемат с набирането на кандидати, които да работят за каузата на „Единна Русия“ като насърчават про-президентските сили да работят за организацията на „Единна Русия“ и пренасочват ресурси към партийните кандидати.
На 13 януари 2003 членската маса на „Единна Русия“ нараства до 257 000 члена, с които тогава се превръща в третата по големина партия след Либерално-демократическата партия на Русия (600 000) и Комунистическа партия (500 000).
Парламентарни избори 2003 През първите години от мандата на Путин, страната бележи ръст на икономиката на годишна база по-висок от икономическия растеж за цялото предходно десетилетие, а доверието в Путин вече надхвърля 70 %. Възстановяването на руската икономика е подпомогнато с високи цени за основните стоки за износ като петрол, газ и суровини.
Въпреки че според резултатите от 2003 година „Единна Русия“ получава незначително мнозинство от 232 депутати, други 78 се присъединяват към тях в седмиците след изборите и така партията сформира конституционно мнозинство от 310 места. Партията бързо налага строга изборна дисциплина.
След като „Единна Русия“ се превръща в най-широко парламентарно представената политическа сила в Държавната Дума, броят на прокарваните проектозакони се увеличава – за периода 1996 – 1997 година едва 76% от законите, минали на трето четене са подписани от Президента, докато за периода 1999 – 2003 делът им нараства на 93%. И докато Елцин често разчита на постановителните си правомощия, с които прокарва взимането на важни решения, приемникът му никога не се възползва от тях. Превесът, с който „Единна Русия“ се ползва в Държавната Дума, помага на Путин да осъществи широк спектър от важни реформи, включително въвеждането на плосък данък от 13%, намялаване на данък печалба, преразглеждане на пазара на труда, премахване на държавни монополи и нов поземлен и нов наказателен кодекс. Пълната подкрепа на „Единна Русия“ за дневния ред на Путин се оказва и ключ към успеха и на парламентарните избори през 2003 година, когато партията получава повече от една трета от гласовете.
През цялата си история, „Единна Русия“ умело си служи с административни ресурси за да остлаби и уязви политическите си конкуренти. Така например контролираните от държавата медии обвиняват Комунистическата партия в двуличие заради парите, които приема от „милионери“ по време на предизборната кампания през 2003 година. „Единна Русия“ въвежда също така по-строги правила за регистрацията на партии, кандидати и избиратели както и увеличава изборния праг от 5 на 7 % в навечерието на изборите през 2007 година.
Опозиционните партии в страната също допускат няколко стратегически грешки. Например „Яблоко“ и Съюзът на десните сили хабят повече усилия във взаимни нападки отколкото атаки срещу самия Путин, което допълнително го улеснява да спечели гласовете на либералните избиратели на своя страна след проведените пазарни реформи. Опозиционните сили се препъват в изборите през 2003 година – комунистите губят места от 113 през 1999 г. до 52 през 2003 година. Противниците от либералния спектър изкарват още по-слаби резултати след като през 2003 година дори не успяват да преминат 5-процентната изборна бариера.
Парламентарни избори 2007 Докато икономиката на страната се подобрява, а Путин извършва няколко популярни хода като установява контрол над не особено популярните руски олигарси, доверието в него остава високо и така той печели президентските избори през 2004 година с повече от 70% от гласовете. „Единна Русия“ постига внушителна победа и на парламентарните избори през 2007 година с 64,3% от гласовете. Комунистическата партия се нарежда на второ място, но с огромна разлика като получава едва 11,57%. Високата популярност на Путин допълнително допринася за победата на партията.
На изборите през 2007 година, обаче избиратели и наблюдатели от асоциация „ГОЛОС“ обвиняват „Единна Русия“ в многобройни изборни нарушения, забранени от Конституцията.
След изборите през 2007 година закондателната власт преобръща дневния си ред. За сметка на икономическите реформи, фокусът се измества върху борбата с тероризма, увеличават се разходите в социалната сфера, създават се нови държавни корпорации.
„Единна Русия“след 2007 За кандидат на президентските избори през 2008 година, който да наследи на поста Владимир Путин, „Единна Русия“ излъчва Дмитрий Медведев. С благословията на самия Путин, Медведев постига недвусмислена победа със 71% от гласовете. След като вече е избран за президент, Медведев избира Путин за свой министър-председател. На 15 април 2008 година Путин приема номинацията си за председател на партията като уточнява, че това не означава, че би станал неин член. Медведев също отказва да стане член.
На проведените през октомври 2009 година регионални избори, „Единна Русия“ получава мнозинство в почти всяка руска община. Опозиционните кандати обявяват, че са били възпрепятствани от участие в предизборната кампания, а на някои дори е било отказано място в бюлетините.
През 2009 година подкрепата за Путин е 53%, твърдят тогава социолозите. Заради икономическата криза обаче, подкрепата за партията показва широки колебания през 2010 и 2011 година, но като цяло общата тенденция е към спад в одобрението към управляващите. Най-ниската точка в подкрепата към партията се отчита през януари 2011 година, 35%, но през март загубата в доверието частично се възстановява до 41%.
В навечерието на Президентски избори 2012 Парламентарните избори в края на 2011 година се определят като знакови за „Единна Русия“ заради преобладаващите обвинения на опозицията в масови изборни нарушения и последвалото напрежение в обществото.
През декември 2011 година, управляващата партия на премиера Владимир Путин получава 49,5% от гласовете и 238 от общо 450-те места в Държавната Дума. Наблюдатели констатират отлив в подкрепата за „Единна Русия“ в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори и то при тенденция към свиване на избирателната активност – с 3% спрямо 2007 година и 5% спрямо изборите през 2003 година. На изборите през 2007 година, партията печели 64% от гласовете на избирателите и 315 места в Държавната Дума. Анализатори окачествят подкрепата за „Единна Русия“ на изборите през 2011 като най-слабия изборен резултат от идването на Владимир Путин на власт през 1999 година. Въпреки по-ниската избирателна активност и по-слабата подкрепа за партията на Путин, „Единна Русия“ остава първа политическа сила в страната. Подкрепата за втората по гласове партия – Комунистическата партия, бележи ръст и увеличава броят на депутатите си в Думата – от 57 през 2007 на 92 през 2011 година. По-добрите резултати за комунистите и леко разклатените позиции на „Единна Русия“ в Думата са взаимно свързани, твърдят анализаторите. Трета и четвърта са съответно „Справедлива Русия“ с 13,2% и националистите от Либерално-демократическа партия на Русия с 11,56% одобрение на руския народ. Броени дни след парламентарните избори, на 14 декември президентът Медведев се среща с лидерите на парламентарно представените политически сили с оглед на необходимостта от „реформата на политическата система да бъде продължена“ и предлага на опозицията да участва в разпределението на комитетите в Държавната Дума.
Новоизбраната Държавна Дума започва работа на 21 декември като вместо дотогавашните 32, комитетите са намалени на 29. Мнозинството поема 15 комитета, като „Единна Русия“ предлага останалите 14 на опозицията – 6 за „Комунистическа партия“ и по 4 за „Справедлива Русия“ и Либерално-демократическа партия на Русия.