Нестор Марков Демирев е български възрожденец, просветен деец и общественик. Той е учител в продължение на 40 години, а през 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на вътрешните работи.
Биография Нестор Марков е роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско, в заможно семейство. Той учи в родното си село (1848 – 1855), в Куручешме (1855 – 1856) и в Хаскьой (1859 – 1862). През 1856 – 1859 година е учител в Иробас, а през 1862 – 1865 година – в Харманли. През 1865 – 1866 година завършва Пловдивското училище, като ученик на Йоаким Груев. След това е учител в Хаскьой (1866 – 1867), Плевен (1867 – 1870), Русчук (1870 – 1872), отново в Плевен (1872 – 1873), в Габрово (1873 – 1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876 – 1877).
По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877 – 1878) сътрудничи на руската армия, като преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко. При Временното руско управление (1878 – 1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора (1879 – 1881), Търново (1882 – 1884) и Русе (1884 – 1886). През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител – в Класическата гимназия (1887 – 1893) и в Русе (1893 – 1896).
Нестор Марков умира на 11 декември 1916 година в София.
До края на своя земен път Нестор Марков е окръжен управител във Варна и Пловдив /1901 – 1903/, а през останалото време е изцяло отдаден на книжовните си занимания. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от френското Министерство на Просветата и Изящните изкуства. Нестор Марков е останал в историята не само с лексикографското си дело, но и за заслугите му като просветител и революционер, като един от „строителите“ на нова България.
Семейство Нестор Марков сключва брак през 1868 г. с Екатерина Хаджипакова в Плевен. Тя е сестра на генерл Христо Паков и първа братовчедка на революционера Костаки Хаджипаков, писар и знаменосец в четата на Филип Тотю, обесен в Русе на 11 юли 1867 година.
В семейството на Нестор и Екатерина се раждат осем деца, две от тях умират като бебета, останалите им шест деца са: Параскева Маркова – завършва с отличие престижния френски институт „Norte Dame de Sion“ в Цариград. Светослав Марков – индустриалец и предприемач, собственик на мини Чукурово (1914 – 1947). Константин Марков – военен лекар, професор, пионер в борбата с малараията в България. Марко Марков – загива в Илинденско-Преображенското въстание (1903) Владимир Марков – български учен, академик, откривател, основоположник на микробилогията в България. Иван Марков – адвокат.
Внук на Нестор Марков е чл.-кор. проф. д-р Калчо Иванов Марков (1920 – 2010) – български учен, генетик. Правнук на Нестор Марков е проф. д-р Светослав Маринов Марков (1944 – 2023) – математик, ръководител на секция "Биоматематика" в БАН.
Библиография
Буквар за французкий язик от Н. Марков. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, 1874. (Виена. Печатница на Българското отделение Янко С. Ковачев и сие. Печат А. Каис и Ф. Леб)
Награди медал за носене на шия на Александровска лента от Княз Цертелев (1880) орден „Св. Станислав“ III степен (1880) Руска империя орден „Св. Станислав“ II степен (1884) Руска империя орден „Св. Анна“ II степен (1901) Руска империя орден „Св. Анна“ II степен (1903) Руска империя носител на орден за заслуги към просветата (1903) Франция
Източници
Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Български просветни дейци от Тракия Категория:Български общественици Категория:Ученици на Йоаким Груев Категория:Родени в област Хасково Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“