Онещ

Онещ (в миналото Георге Георгиу-Деж) е град и община в окръг Бакъу, историческа област Молдова, Румъния. Той включва населените места Борзещ, Онещ (административен център) и Слобозия. Градът е разположен при сливането на реките Тротуш, Кашин, Ойтуз и Тазлъу.

География

Територия Онещ е разположен в депресията Тазлăу–Кашин, на средна надморска височина от 210 m. Най-ниската точка на града е на 180 m, във долината на река Тротуш. Най-високата точка е на 398 m, на хълма Перчиу.

Географското положение е 46°13' северна ширина и 26°47' източна дължина, на около 60 km югозападно от окръжния център Бакъу.

От административна гледна точка Онещ граничи с общините Хелегю и Бързънещи на север, Гура Вей и Щефан чел Маре на изток, Бучуми и Кашин на юг и Богдăнешти и Търгу Тротуш на запад.

Градската застроена територия е разположена върху естествени и антропогенни тераси, както и по околните хълмове, като има къщи на средна надморска височина от 300 m на хълма Кучур, както и по коритото на река Тротуш, на средна височина от 200 m.

Почвите са представени от чернозем и седиментни скали (пясък и чакъл). Плодородието на почвата се осигурява от нейните физични, хидрофизични и биохимични свойства, като има високо съдържание на качествен хумус, неутрална или слабо кисела реакция и добро снабдяване с усвоими хранителни вещества.

От геоморфологична гледна точка община Онещи принадлежи към подкарпатската хълмиста област, като е разположена при сливането на реките Тазлăу и Тротуш, с притоците Ойтуз и Кашин.

По десния бряг на реките Тротуш и Тазлăу са развити тераси, като няма риск от наводнения, а единствените зони с такъв риск са заливните равнини, прилежащи към основните речни корита.

Хидрография Община Онещ е разположена в хидрографския басейн на река Тротуш, като представлява важна точка на сливане на тази река с основните ѝ притоци: от лявата страна - река Тазлăу, а от дясната страна - реките Ойтуз и Кашин. Четирите водни течения, които преминават през територията на града, определят конфигурацията на депресията Тазлăу–Кашин.

От гледна точка на качеството на околната среда, анализът на физико-химичните показатели на местните водни течения като цяло показва съответствие с допустимите граници. Изключение представлява основното течение на река Тротуш, чието качество е повлияно от дейностите на икономически оператори, разположени нагоре по течението спрямо града, както и от индустриалната зона на община Онещ .

Река Тротуш, която дренира планинската зона и голяма част от подкарпатската област на окръг Бакъу, събира в този район водите на реките Тазлăу, Кашин и Ойтуз, като продължава своя ход до вливането си в река Сират на територията на окръг Вранча.

Климат Климатът е умерено-континентален, като температурите варират между −25°C през зимата и +35°C през лятото, със средна годишна температура от 9,2°C, а годишните валежи достигат 654 mm. Най-честите ветрове духат от запад и югозапад.

Растителността е характерна за умерено-континенталната зона: иглолистни и широколистни гори, увивни растения, както и редки видове, които се намират в резерват „Перчиу“ (SCI обект) — защитена природна територия, включена в обект от значение за Европейския съюз „Хълм Перчиу“.

Регистрираните екстремни температури са +40,8°C на 5 юли 1916 г. и −29,6°C на 25 януари 1942 г. На 17 декември 1989 г. в Онещ е регистрирана температура от 23,3 °C, което е само с 0,1 °C по-малко от националния рекорд на Румъния за месец декември от 23,4 °C, поставен в Къмпина през 1985 г.

Демография Съгласно преброяването, проведено през 2021 г., населението на община Онещ възлиза на 34 005 жители, което представлява намаление в сравнение с предишното преброяване от 2011 г., когато са били регистрирани 39 172 жители. По-голямата част от жителите са румънци (79,75%), а за 19,77% не е известно етническото им самоопределение. От религиозна гледна точка по-голямата част от населението са православни християни (69,43%), с малцинство римокатолици (7,87%), а за 20,69% не е известно религиозното им самоопределение.

История

Античност Археологическите находки в района на Онещ свидетелстват за непрекъснато човешко присъствие от неолита и енеолита (ок. 5500–2700/2500 г. пр. Хр.), представено от културата Кукутени. Открити са керамика, каменни върхове на стрели и следи от жилища. През бронзовата епоха (ок. 2000–1200 г. пр. Хр.) в района са засвидетелствани селища, свързани с културата Монтеору, с богата керамика, костни и каменни инструменти, включително и обекти в Борзещи.

През желязната епоха (1200 г. пр. Хр. – 106 г. сл. Хр.) са открити селища и некрополи от халщатския и латенския период, включително гето-дакийски находки, керамика и метални предмети. Намерени са и монети от гръцките градове Дирахион и Аполония, свидетелстващи за търговски връзки по древни пътища, включително трасето, известно по-късно като „Via Angusta“ през римската епоха.

Средновековие Името на Онещ произлиза от старото название „Селището на Оанъ при Тротуш“. Селището е засвидетелствано в документ от 14 декември 1458 г., издаден от канцеларията на Стефан Велики. В него се споменават местни села и дарения към манастира Бистрица.

През Средновековието районът включва няколко селища, част от които по-късно изчезват или се обединяват с Онещ . Земите около града са били във владение на владетеля, който упражнявал върховно право върху територията на страната.

Съвременна епоха През втората половина на XX век Онещ претърпява бързо индустриално и градско развитие. През 1950 г. няколко близки селища са присъединени към града.

През 1952 г. е избран за място на голям индустриален център поради благоприятното си географско положение – при сливането на няколко реки и на важни транспортни връзки. Започва изграждането на индустриалната зона Борзещи и новия работнически град.

Градът се развива поетапно между 1952 и 1990 г., като се изграждат жилищни квартали, обществени сгради и инфраструктура. През 1965 г. градът е преименуван на Георге Георгиу-Деж, а през 1990 г. възстановява името Онещи.

През 2005 г. и 2010 г. градът е засегнат от наводнения, причинени от преливането на реките Тротуш и Кашин.

Бележки

Категория:Градове в окръг Бакъу