Диан дьо Поатие (; * 3 септември 1499Simone Bertière, Le Beau XVIe Siècle, 1994.. или 9 януари 1500 в Дофине, † 26 април 1566 в Анет) е френска аристократка, графиня на Сен Валие, херцогиня на Валентиноа и повече от двадесет години метреса на Анри II, крал на Франция.
Историческите сведения за живота ѝ са оскъдни и непълни, като за цели години липсва достоверна информация. Много от съвременните представи за нея се основават на по-късни интерпретации и литературни образи. Потомството изковава образа ѝ като жена с твърд характер, стремеж към власт и почести, както и като покровителка на изкуствата. Тези характеристики обаче не са подкрепени с категорични исторически доказателства.Didier Le Fur, Le Fur, Paris, Perrin, 2017
Произход Диан е е родена в знатно френско семейство, част от вътрешния кръг на кралския двор. Тя е дъщеря на Жан дьо Поатие (1475 – 1539), виконт на Естоал, господар на Сен Валие, и на Жана дьо Батарне (? – 1516). Семейството ѝ поддържа тесни връзки с кралската власт: нейният дядо по бащина линия, Аймар дьо Поатие, се жени за Мари дьо Валоа – биологична дъщеря на крал Луи XI, а дядо ѝ по майчина линия, Амбер дьо Батарне, е близък приятел на същия крал.Ivan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 12-13
Династията Поатие-Валентиноа произхожда от областта Дофине. Името „Поатие“ не е свързано с графовете на ПоатуIvan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 11Didier Le Fur, Diane de Poitiers, Place des éditeurs, 2022, а произлиза от местността Пейтийо в Шатньоф дьо БордетMarie-Pierre Estienne, Châteaux médiévaux dans les Baronnies, Alpara, coll. « DARA 31 », 2008, гл. 1 (« Aux origines de l’implantation castrale de la fin du Xe au milieu du XIIe siècle »), с. 21-48.
Диан има двама братя и две сестри: Ан (пр. 1490 – 1546), съпруга на Антоан дьо Клермон ан Триев Франсоаз (1512 – 1541), съпруга на Антоан III дьо Клермон (братовчед на съпруга на сестра ѝ) Брат Брат (? – 1546)
Биография Ранни години Диан е родена в областта Дофине, където се намират бащините ѝ феоди. Точната дата и място на нейното раждане остават предмет на спорове сред изследователите. Според различни източници тя е родена в Сен Валие или в Етоал сюр Рон на 3 септември 1499 г... или на 9 януари 1500 г.Тази дата на раждане е записана на гроба Ivan Cloulas, Diane de Poitiers, Paris, Fayard, 1997, с. 370, бел. 11. Датата все пак остава несигурна поради липсата на други източници.
От баща си наследява баронството Серинян дю Конта. В едноименната френска община и до днес съществува замък, който носи нейното име.Francis Raymond,
Съпруга на Луи дьо Брезе (1515-1531) На 16 април 1515 г., чрез посредничеството на Ан дьо Божьо 15-годишната Диан се омъжва в палат „Бурбон“ в Париж за Луи дьо Брезè, внук на Шарл VII и Агнес Сорел, граф на Молеврие, велик сенешал на Нормандия и велик ловец на Франция. Той е почти четиридесет години по-възрастен от нея. От брака се раждат две дъщери.
През 1524 г. бащата на Диан, Жан дьо Поатие, е обвинен в съучастие в предателството на конетабъла Шарл III дьо Бурбон – зет на Ан дьо Божьо. той е помилван непосредствено преди екзекуцията, благодарение на кралско признание за лоялната служба на Луи дьо Брезе, който предварително го е предупредил за заговора. Въпреки това, Жан дьо Поатие прекарва последните си години в затвор в крепостта Лош.
Диан е назначена за придворна дама на кралица Клод, впоследствие на майката на краля – Луиза Савойска, и накрая на кралица Елеонора. Въпреки слуховете, разпространявани от нейни критици и повторени в някои биографии, няма достоверни доказателства, че е била любовница на крал Франсоа I.
След смъртта на Луи дьо Брезе на 23 юли 1531 г. в Анет, Диан окончателно приема цветовете на вдовица – черно и бяло, които по-късно вдъхновяват ливреята на Анри II. От този момент се проявява нейното внимание към финансовите интереси: тя получава изплащане на заплатите, които съпругът ѝ е получавал като губернатор и сенешал, и самата тя приема титлата „Сенешалка на Нормандия“. Дадено ѝ е правото да управлява имуществото на дъщерите си и да събира приходите от него. Обръща се към съда, за да се опита да запази земите, които съпругът ѝ е държал като апанаж. Франсоа I ѝ помага да отложи времето благодарение на писмо, в което се посочва, че може да запази доходите и печалбите от тези земи, докато собствеността не бъде установена.
Приятелство с принц Анри Орлеански (1531-1547)
След поражението на Франция при Павия през 1525 г., дофинът Франсоа и неговият по-малък брат Анри, херцог на Орлеан (бъдещ крал Анри II), съответно на 8 и 7 години, са предадени като заложници на Карл V в замяна на освобождаването на баща им. Поради възобновяването на военните действия, двамата принцове прекарват близо четири години (1526–1530) в затворническа изолация и несигурност относно бъдещето си.
През 1533 г. Анри Орлеански сключва брак с Катерина де Медичи, правнучка на Лоренцо Великолепни. Диан подкрепя този съюз, въпреки че Катерина е възприемана от някои противници като произхождаща от търговски род. Двете жени са роднини: дядото по майчина линия на Катерина (дъщеря на Маделин дьо ла Тур д'Оверн) е брат на бабата на Диан по бащина линия.
Смята се, че около 1536 г., когато Анри е на 17 години, а Диан – на 36 г., между тях започва интимна връзка. Въпреки че липсват категорични доказателства, тази хипотеза е широко разпространена в историографията и биографичната литература.
Диан дьо Поатие поема грижата за Диан Френска – дъщеря на Анри II и Филипа Дучи, родена през 1538 г. Тя осигурява на момичето високо образование, включващо испански и италиански език, танци и музика.
Кралска фаворитка (1547-1559) Изрази на кралско благоволение
Възкачването на Анри II на френския трон през 1547 г. бележи върховния триумф на Диан дьо Поатие. Сред всички жени в обкръжението на краля, тя се оказва най-облагодетелствана при преразпределението на кралските благоволения.
След години на политическо отстъпление, Диан успява да отстрани своята съперница — бившата фаворитка на Франсоа I, Ан дьо Писельо, която е изгонена от двора. Диан заема нейното място и получава редица знаци на кралско благоволение: коронните бижута, парижки палат, а по-късно и Херцогство Етамп (1553) и ловната хижа Клейс (1556), където според преданията засажда т.нар. „дърво на Диана“.
През 1547 г. ѝ е предоставено кралското имущество Шенонсо,Оноре дьо Балзак твърди в увода на Sur Catherine de Médicis (), че този замък е бил даден на Диан, за да накара да цъде забравен памфлет срещу нея, издаден през 1537 г. от шампанския поет Жан Вуте. , а през 1553 г. получава приходи от данък върху таксите, възлизащи на значителната сума от 100 000 екю. отвърдена ѝ е собствеността върху земите в Ножан, Анет и Бревал.
За да затвърди позицията си в двора, Диан е удостоена с титлата „херцогиня на Валентиноа“ през 1548 г. Тази титла ѝ предоставя привилегията да присъства в спалнята на кралицата – чест, запазена за най-високопоставените дами. Дъщеря ѝ Франсоаз, херцогиня на Буйон, е назначена за придворна дама на кралица Катериина де Медичи и поема отговорност за домакинството й. Франсоаз председателства церемонията по коронацията на кралицата през 1549 г., в която самата Диан участва като част от шествието на знатни дами, принцеси и херцогини, които ескортират и помагат на кралицата по време на коронацията.Cloulas 1997, с. 187-190
Близостта на Диан до краля е видима и в пространственото разположение на нейните апартаменти в замъка Сен Жермен ан Ле – те се намират непосредствено под тези на кралицата и включват стая и параклис, привилегия, обикновено запазена за принцеси от кралското семейство.Monique Chatenet, La cour de France au XVIe siècle. Vie sociale et architecture, Picard, 2002, с. 80
Кралска метреса Поради липсата на достоверни източници, естеството на връзката между Диан дьо Поатие и крал Анри II остава трудно определимо за историците.. Авторът твърди: „Трябва да се каже веднъж завинаги, че личният живот на мъж или жена от този период е почти невъзможно да се реконструира, дори ако въпросният човек е кралят на Франция и може би дори заради това...“ За разлика от баща си, Франсоа I, Анри II е известен със своята дискретност и предпазливост в интимните отношения. Сред малкото документирани авантюри са тези с Джейн Стюарт (лейди Флеминг), гувернантка на Мария Стюарт, и с Никол дьо Савини – и двете сравнително краткотрайни. Анри II се стреми да избягва скандали и желае да защитава гордостта на жена си. Ако някоя от любовниците му се опитвала да използва връзката си с него за лична изгода или публичност, той прекратявал отношенията..
Официални сведения за връзката между Диан и краля не съществуват. Венециански посланик отбелязва, че публично не е станал свидетел на „нечестиво деяние“. Въпреки това кралят приема за своя емблема полумесеца – символ на римската богиня Диана, което се интерпретира като знак на почит към Диан дьо Поатие. Символът се появява върху портрети, архитектурни елементи, витражи, керамични плочки, корици на книги и ливреи на дворцовата стража.
Съвременниците на краля изразяват различни мнения относно характера на връзката му с Диан. Според някои тя е била платонична, докато други я определят като интимна. С напредването на възрастта на краля и появата на други авантюри, Диан постепенно се превръща в негова довереница и близка приятелка.Mariéjol 1979, с. 70Вж. също .
Диан дьо Поатие изпълнява символична роля в живота на Анри II, съответстваща на образа на „дама“ от рицарските романи. Във френския двор през XVI век е било обичайно млад мъж да служи на дама със съгласието на нейния съпруг. В този модел дамата наставлява рицаря в моралните добродетели, обучава го в галантност и го насърчава да изпълнява своите обществени и рицарски задължения. Според някои интерпретации крал Франсоа I лично е отредил тази роля на Диан, в съответствие с придворната традиция, при която родителят насочва избора на фаворитка за наследника. Писмо от 1552 г. свидетелства, че дори на 30-годишна възраст Анри II продължава да възприема себе си по-скоро като служещ рицар, отколкото като любовник.Édouard Bourciez, Les Mœurs polies et la littérature de cour sous Henri II, Genève, Slatkine, 1967, с. 99
Придворна дама на кралицата
Катерина де Медичи е била напълно наясно с естеството на връзката между съпруга си, крал Анри II, и Диан дьо Поатие. В продължение на близо две десетилетия Катерина запазва външно спокойствие, приемайки присъствието на съперницата си като придворна дама – както от привързаност към съпруга си, така и от опасения да не предизвика напрежение в двора. По време на военни кампании кралицата страда от липсата на известия от краля, докато Диан получава ежедневна кореспонденция.Mariéjol 1979, с. 72-77
Диан дьо Поатие се стреми да поддържа добри отношения с кралицата и изпълнява задълженията си като придворна дама, включително като медицинска помощничка по време на ражданията на Катерина. Тя също така действа като посредница между кралицата и управителя на кралските деца, Жан д'Юмиер – свой роднина. Чрез кореспонденция Диан следи здравословното състояние на децата, организира храненето им, избора на дойки и местата за почивка.Cloulas 1997, с. 173-174 и 200
Според някои източници, именно благодарение на тези услуги и съвети, дадени в миналото, кралят възнаграждава Диан с множество дарове и привилегии. Един дипломатически доклад твърди, че кралицата ѝ желае добруване, тъй като Диан е причината кралят да прекарва повече време с нея – факт, който се свързва с раждането на десет деца в рамките на дванадесет години.