Претор () е село в община Ресен, Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Площта на землището на селото е 3,9 км².<noinclude>
История Църквата в селото „Свети Сава“ е от XIV век. В XV век в Притор са отбелязани поименно 90 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Притор, хас на падишаха, със 75 ханета гяури, 23 ергени гяури и 8 вдовици гяурки.
В XIX век Претор е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Претор (Prétor) е посочено като село в каза Ресен с 18 домакинства и 50 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Преторче има 138 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Претор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 32 къщи.
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Претор има 184 българи екзархисти и работи българско училище. В околността на селото се намират старите църкви „Св. Тодор“, „Св. Атанас“, „Св. Неделя“ и „Св. Петка“.
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са Кале Ставрев, Яне Стефанов, Темелко Божинов, Иван Янков, Трайче Милош и Депа Андонова. Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгаря 1 българска къща.
По време на Първата световна война Претор е включено в Подмочанска община и има 130 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 9.
В 1923 година западно от селото е изградена гробищната църква „Свети Архангел“, която е без живопис. Малката църква „Свети Атанасий“ е изградена на старо култово място в самото село.
В началото на Втората световна война учител в местното начално училище е Трайко Кралевич, определен от неговия ученик Панде Ефтимов като „сърбизиран българин от Куманово“. След разгрома на Югославия селото е включено в италианската окупационна зона и учениците са обучавани от италианеца Гарибалди. След капитулацията на Италия през септември 1943 година училището остава без учител, поради което жителите на селото се обръщат с молба към българските военни власти да им изпратят учител. В училището започва да преподава войникът Иван Николов от Варна.„Само с романтизма на ХIХ век България не може да се пребори с многопосочната агресия на македонизма“ (интервю с Панде Ефтимов), България-Македония, бр. 3, 2013, с. 8-9. Ефтимов си спомня, че Кралевич е удрял плесници, когато учениците не са се представяли с фамилни имена на - ич или са казвали, че са българи. Споделя, че Гарибалди е бил „изключително интелигентен и образован човек“, за когото пази най-мили спомени. Иван Николов е бил съвсем млад и не е имал опит и подход. Въпреки това, казва Евтимов, „ние го обичахме, защото беше българин“.
Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.
Националност Всичко северномакедонци 138 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 1
Личности
Родени в Претор Димитър Янков (? - след 1952), български революционер Панде Ефтимов (1932 – 2017), поет и журналист от Северна Македония с българско национално съзнание Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, околийски войвода на ВМРО, кмет на селото
Бележки
Категория:Села в община Ресен