Джеймз Мърсър Лангстън Хюз Биография на Лангстън Хюз в Biography.com. () (1 февруари 1902 – 22 май 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Ренесанс.
Биография Роден е в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн (Кери) Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз.African-Native American Scholars, 2008 Баща му напуска семейството и заминава за Куба, а после и Мексико в опит да избегне трайния расизъм в Щатите.West, Encyclopedia of the Harlem Renaissance, 2003, стр. 160. Докато майка му търси работа, Хюз е отгледан от баба си в град Лорънс, Канзас. На 13-годишна възраст, Биография на Лангстън Хюз в Kansasheritage.org. след смъртта на баба си заживява с майка си, преди да заживее сам в последните години от средното си образование. В училище започва да пише и бързо подобрява стила си, благодарение на учителя си по английски.
На път към Мексико, където възнамерява да получи пари за висшето си образование от баща си, пише известното си стихотворение „The Negro Speaks of Rivers“. „The Negro Speaks of Rivers“ в liternet.bg. Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет.
През есента на 1921 г. Хюз започва следването си в Колумбийския университет, но само година по-късно открива Харлем. През 1925 г. поемата му „The Weary Blues“ „The Weary Blues“ в liternet.bg. печели наградата на Opportunity. През 1926 г. издава и първия си том с поезия, озаглавен The Weary Blues.
В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено блус и джаз. Вторият му том с поезия „Fine Clothes to the Jew“ е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.
През 30-те години на XX век Хюз публикува в New Masses – списание, свързан с комунистическата партия – и посещава СССР. Драмата му „Mulatto“ става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г.
През 1942 г. Хюз започва да води своя колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. успява да сбъдне мечтата си и да си купи къща в Харлем.
Умира на 22 май 1967 г.
Творчество
Поезия „Морен блуз“ (1925) Негърска майка (1931) Шекспир в Харлем (1942)
Романи „Не без смях“ – роман (1930) „Пътищата на белите хора“ – сборник разкази (1934)
Драми Черно рождество (1961) „Мулатът“ (1935) „Императорът на Хаити“ (1936)
Книги за деца „Първа книга за негрите“ (1952) „Първа книга за римите“ (1954) „Първа книга за джаза“ (1955)
Издания на български И аз съм Америка. София: „Народна култура“, 1962, 126 с. Симпъл разказва. Превод от английски Дешка Маргаритова. София: „Профиздат“, 1989, 160 с.
Източници
Външни препратки Лангстън Хюз на сайта Poets.org Лангстън Хюз на сайта Poetry Foundation Cary Nelson, „Langston Hughes (1902-1967)“ . Профил на сайта Modern American Poetry
Категория:Американски поети Категория:Афроамерикански писатели Категория:Американски драматурзи Категория:Американски романисти Категория:Гей писатели Категория:ЛГБТ писатели от САЩ Категория:ЛГБТ афроамериканци Категория:Американски общественици Категория:Почетни доктори в САЩ Категория:Родени в Мисури Категория:Починали в Ню Йорк Категория:Починали от рак